Димитър Илиев – от живота на скорост до преподаването

Димитър Илиев смята себе си за щастлив човек, защото е сбъднал детската си мечта – да стане автомобилен състезател. Верен на принципа: „Винаги е по-добре да се спреш докато си на върха, а не когато започнеш да губиш”, през 2013 година осемкратният рали-шампион на България приключва 20-годишната си спортна кариера и се захваща с нелеката задача да преподава. Но не просто да предава знанията и уменията си на студентите в Националната спортна академия, а да възпитава в младите хора качества, които самият той смята за важни не само на пътя, но и в живота.

Аз самият се старая да бъда шофьор за пример, доколкото е възможно – казва Димитър Илиев. – Автомобилният спорт като всички други иска своите жертви – много работа, много труд, много себеотдаване, много лишения. Но винаги съм правил това, което ми е носило най-голямо удоволствие. Мисля, че това е много важно, и винаги моите съвети към по-младите са точно в тази посока – да си търсят такава работа, която им носи удоволствие.

Димитър Илиев е убеден, че най-големите опасности, които ни дебнат на пътя, не са само лошите настилки и необезопасените участъци, нито несъвършенствата на Закона за движение по пътищата. Основна роля във „войната по пътищата“ играе човешкият фактор. 

За него се говори много малко. А защо? Ние, хората, допускаме грешките – отбелязва Димитър Илиев. – Средата, в която караме, става все по-враждебна, критериите, по които подготвяме шофьорите за пътя, стават все по-занижени. Вадим поука от трагедиите, които стават по пътищата, чак когато направим някой инцидент. Затова би било по-добре да се работи превантивно, и хората да знаят, че това е една много отговорна дейност.

Но не само. Димитър Илиев отбелязва една много тревожна тенденция, превърнала се в епидемия не само в България, но и в целия свят, а борбата с нея тепърва предстои:

В момента световен проблем № 1 с пътната безопасност са мобилните телефони – категоричен е Димитър. – Защото всеки кара със съзнанието и мисълта, че аз го мога това – да карам и говоря, чета или пиша. Но рано или късно ситуацията пред нас се променя, и докато моят поглед е в телефона, а не напред, аз не предприемам абсолютно никаква реакция, докато не стана участник в катастрофа. Самият момент, в който ние се разсейваме, е доста тревожен, защото някой път невинните хора плащат сметката и грешката на този, който е сгрешил.

Другото важно нещо, което липсва на българските водачи, е културата на шофиране.

За да говорим за култура на шофиране, първо трябва да говорим за култура изобщо, защото тя и манталитетът са пряко свързани с начина, по който управляваме автомобилите си – смята Димитър Илиев. – Мисля, че идва едно поколение шофьори, което ще бъде с още по-слаба култура, защото тези деца израснаха в едно време на безнаказаност и презадоволеност, те нямат навика да спазват правила и закони. След това, обаче, ще дойде едно друго поколение, което ще бъде доста по-културно и по-възпитано, защото те в момента растат в една друга, по-подредена, европейска среда, и мисля, че тогава нещата ще почнат да се оправят.

Това, което може да подобри ситуацията, е развиването на качества и умения у шофьорите. И именно на това се учат водачите в откритата през 2008 година от Димитър Илиев първа в България Академия за безопасно шофиране (Safety Driving Academy), мотото на която е „Сигурността може да бъде придобита!“.

Идеята за създаване на тази академия е да подготвяме хора, които вече имат шофьорски книжки, към постигане на по-добри шофьорски умения, справяне в критични ситуации, придобиване на някои инстинкти, и как трябва да реагират в често срещани критични ситуации. Защото при 99% от всички инциденти причина за ПТП-тата е човешкият фактор.

И накрая, но не на последно място по важност. Какво трябва да знае всеки, който сяда зад волана?

Че носи отговорност. Че терористите вече използват колите за оръжие. И че ако той си рови в телефона докато кара, може да стане терорист без да иска, а след това ще трябва да живее с това нещо. Да се усъвършенства – съветва Димитър Илиев, – защото шофьорска книжка не означава, че може да кара. И да не си мисли, че е добър шофьор, защото прекалено голямата самоувереност не е добър фактор. Не трябва да забравяме, че не сме безгрешни. Всеки допуска грешки, просто трябва да се опитаме да сведем тези грешки до минимум.

Снимки: личен архив и БГНЕС