Димитър Илиев смята себе си за щастлив човек, защото е сбъднал детската си мечта – да стане автомобилен състезател. Верен на принципа: „Винаги е по-добре да се спреш докато си на върха, а не когато започнеш да губиш”, през 2013 година осемкратният рали-шампион на България приключва 20-годишната си спортна кариера и се захваща с нелеката задача да преподава. Но не просто да предава знанията и уменията си на студентите в Националната спортна академия, а да възпитава в младите хора качества, които самият той смята за важни не само на пътя, но и в живота.
Аз самият се старая да бъда шофьор за пример, доколкото е възможно – казва Димитър Илиев. – Автомобилният спорт като всички други иска своите жертви – много работа, много труд, много себеотдаване, много лишения. Но винаги съм правил това, което ми е носило най-голямо удоволствие. Мисля, че това е много важно, и винаги моите съвети към по-младите са точно в тази посока – да си търсят такава работа, която им носи удоволствие.
Димитър Илиев е убеден, че най-големите опасности, които ни дебнат на пътя, не са само лошите настилки и необезопасените участъци, нито несъвършенствата на Закона за движение по пътищата. Основна роля във „войната по пътищата“ играе човешкият фактор.
За него се говори много малко. А защо? Ние, хората, допускаме грешките – отбелязва Димитър Илиев. – Средата, в която караме, става все по-враждебна, критериите, по които подготвяме шофьорите за пътя, стават все по-занижени. Вадим поука от трагедиите, които стават по пътищата, чак когато направим някой инцидент. Затова би било по-добре да се работи превантивно, и хората да знаят, че това е една много отговорна дейност.
Но не само. Димитър Илиев отбелязва една много тревожна тенденция, превърнала се в епидемия не само в България, но и в целия свят, а борбата с нея тепърва предстои:
В момента световен проблем № 1 с пътната безопасност са мобилните телефони – категоричен е Димитър. – Защото всеки кара със съзнанието и мисълта, че аз го мога това – да карам и говоря, чета или пиша. Но рано или късно ситуацията пред нас се променя, и докато моят поглед е в телефона, а не напред, аз не предприемам абсолютно никаква реакция, докато не стана участник в катастрофа. Самият момент, в който ние се разсейваме, е доста тревожен, защото някой път невинните хора плащат сметката и грешката на този, който е сгрешил.
Другото важно нещо, което липсва на българските водачи, е културата на шофиране.
За да говорим за култура на шофиране, първо трябва да говорим за култура изобщо, защото тя и манталитетът са пряко свързани с начина, по който управляваме автомобилите си – смята Димитър Илиев. – Мисля, че идва едно поколение шофьори, което ще бъде с още по-слаба култура, защото тези деца израснаха в едно време на безнаказаност и презадоволеност, те нямат навика да спазват правила и закони. След това, обаче, ще дойде едно друго поколение, което ще бъде доста по-културно и по-възпитано, защото те в момента растат в една друга, по-подредена, европейска среда, и мисля, че тогава нещата ще почнат да се оправят.
Това, което може да подобри ситуацията, е развиването на качества и умения у шофьорите. И именно на това се учат водачите в откритата през 2008 година от Димитър Илиев първа в България Академия за безопасно шофиране (Safety Driving Academy), мотото на която е „Сигурността може да бъде придобита!“.
Идеята за създаване на тази академия е да подготвяме хора, които вече имат шофьорски книжки, към постигане на по-добри шофьорски умения, справяне в критични ситуации, придобиване на някои инстинкти, и как трябва да реагират в често срещани критични ситуации. Защото при 99% от всички инциденти причина за ПТП-тата е човешкият фактор.
И накрая, но не на последно място по важност. Какво трябва да знае всеки, който сяда зад волана?
Че носи отговорност. Че терористите вече използват колите за оръжие. И че ако той си рови в телефона докато кара, може да стане терорист без да иска, а след това ще трябва да живее с това нещо. Да се усъвършенства – съветва Димитър Илиев, – защото шофьорска книжка не означава, че може да кара. И да не си мисли, че е добър шофьор, защото прекалено голямата самоувереност не е добър фактор. Не трябва да забравяме, че не сме безгрешни. Всеки допуска грешки, просто трябва да се опитаме да сведем тези грешки до минимум.
Снимки: личен архив и БГНЕС
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..