Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

БНР Новини
Снимка: архив

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент в символиката им са цветовете. Върху бялата основа – израз на чистотата, нетленността и божествената светлина, изпъква червеният. Той е началото и продължението на живота, майчината кръв, която пази от лоши погледи. Зеленият олицетворява дървото на живота и възраждането на природата, а златният – като слънцето и огъня носи благоденствие и светлина.

Именно чрез шевиците нашите баби и прабаби предпазвали любимите си същества от зли влияния и благославяли рода за здраве, плодородие и благоденствие. По тази причина те познавали в детайли значението на стилизираните изображения, съчетани в определени комбинации от геометрични форми. Изпълнени с любовта към дома и околния свят, неповторимите везани фигури се предавали от поколение на поколение. С промяната на стила в облеклото силата на посланията, втъкани в шевиците, постепенно се загубва във времето. До нас достигат единствено формите на орнаменти със стилизирани геометрични фигури, характерни за носиите от различните краища на България. Дали заради засиления интерес на младите хора към традициите или благодарение на изследователите на везмото, шевиците отново намират място в бита ни и съвременното творчество. Благодарение на фолклорни прояви и тематични събития, те разкриват своите древни послания пред широката публика.

Снимка
И ако искате да усетите тяхната магия и да се докоснете до историята им град Белослав отваря врати за втория Фестивал на шевицата: 


Този фестивал съществува от миналата година, но неговото възникване има доста по-стара история – разказва Славян Стоянов, един от организаторите на фестивала. –  Тя е свързана с нашата работа. Аз се занимавам с етнография и археология – от там e и интересът ми към шевиците. Много от мотивите, които се намират в тях, се наблюдават в предметите, които се откриват в археологическите разкопки. Те са оцелели по невероятен начин до наши дни. Моята съпруга, която реши да възстанови една стара везана риза на дядо си, стана инициатор на идеята за създаването на фестивала и с времето дойде и моментът, в който да я осъществим.

Участниците във форума са хора, които се занимават с опазването на автентичната шевица, а също и с реконструкцията на носии. Има и творци, които изработват модерни артикули с автентични мотиви от везмото. Важното е всички да спазват основното изискване за участие, защото искаме да съхраним автентичната традиция.  Искаме хората, които пресъздават мотивите, да знаят откъде са ги ползвали и да предадат информацията на получателя. – подчертава Славян Стоянов.

Снимка
Сред лекторите на фестивала са журналистката Бойка Асиова и изкуствоведът Юлия Боева и изследователката Ирен Янчева, които ще представят своите проучвания, свързани с историята на шевицата. В програмата на фестивала са включени и изложби. Сред тях е колекцията на Радослав Радков и Илонка Станкова, които се занимават с опазване на автентичната носия и колекционират запазени модели от различните краища на България. Фондация „Българин“ ще представи експозиция с картини на фолклорна тематика от български художници, а средствата от продадените платна ще отидат за подпомагане на етнографския музей и училищата. Ще има и съвместна експозиция на Исторически музей Провадия, на тема „Богинята майка основен сюжет във везаното творчество“.

За доброто настроение на участниците и гостите на фестивала са се погрижили различни танцови състави и изпълнители на народна музика.

Снимки: festnashevicata.blogspot.com и архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50

"С хорá и песни край релсите тесни"

Зелените поляни около гара Аврамово – най-високата железопътна станция на Балканите, стават сцена на събора „Край теснолинейката“. Събитието е тази неделя (12 август), а инициатор и основен организатор е гражданско сдружение „За теснолинейката“. Тези, които следят новините, сигурно помнят как преди пет години едно момче започна битка с..

публикувано на 08.08.18 в 13:52