Паметникът на дядо Добри – първият монумент на доброто у нас

БНР Новини

Призивите за обединение на българския народ, които постоянно ангажират общественото внимание, най-често се превръщат в лозунги, издигнати на някой голям транспарант, разпънат на поредния протест срещу корупцията и беззаконието. Но думата обединение не е еднодневка, която спокойно забравяме в първия удобен момент, а е първата крачка към промяната на действителността, която ни заобикаля. Затова не е случайно, че то е в основата на инициативата на сдружение „Азбукари“ за издигане на паметник на дядо Добри в София. Целта е той да се превърне в първия монумент на доброто у нас. Защо символът е точно „светецът от Байлово“, разказва Борислав Радославов, един от съмишлениците, подкрепили каузата:


Можем да кажем, че Бог избра дядо Добри като свой посланик, като човек, който да ни учи на доброта, смирение, търпение и покаяние. Преди 5 години се запознах с него в двора на църквата в Байлово, където говорихме близо час за вярата, възможностите да бъдем по-добри и кога да се молим. Едно от най-важните неща, които запомних от него, е да се молим и когато сме добре. Другото послание, което ми остана за спомен от него, беше да правя добро, без да очаквам добро в замяна. Рано или късно то ще ми се върне под една или друга форма.

За живота на дядо Добри не се знае много, защото за него бе достатъчно да го познават като добряка, който събира пари за възстановяване на храмове и манастири. Роден е през 1914 година в село Байлово, закътано в Ихтиманската среда гора. Човекът с голямо сърце ни напусна на 104-годишна възраст на 13 февруари тази година, като до последния си час живя според своите завети и остана в сърцата на хората като символ на себеотрицанието в името на вярата.

Снимка

Желанието на инициаторите е паметникът да бъде изграден от учениците от каменоделското училище във врачанското село Кунино с помощта на техния преподавател – скулптора Красимир Митов. Той вече е изготвил примерен гипсов макет, но предстои обсъждане и е възможно да претърпи известни промени. Със сигурност обаче монументът ще бъде в цял ръст и ще е с височина около 1,70 метра.

Водят се разговори и със Столичната община къде да бъде поставен. Надеждата им е той да заеме своето място на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски“. Средствата, необходими за изграждането му, се събират в специална банкова сметка. До момента в нея има над 3000 лева, а всеки, който иска да дари за каузата, може да го направи, купувайки екземпляр от книгата „Дядо Добри – светецът от Байлово“.

В нея авторът ѝ Борислав Радославов събира разкази и спомени на близките на столетника, които до момента са останали скрити за обществото. Причината е обетът, който дават неговите родственици – да не споделят нищо с никого в продължение на цели 20 години.

Благодарение на тях книгата се превръща в своеобразен летопис, проследяващ един човешки живот в три Българии. Заглавието ѝ за някои може да звучи пресилено или прекалено помпозно, но нека се замислим колко са хората, посветили целия си земен път на това да помогнат за възстановяването на някой от православните храмове у нас, при това напълно безкористно.

С помощта на една жена от гр. Елин Пелин авторът научава точния брой на храмовете, на които Добри дарява средства, както и сумите, събрани от него. Името ѝ е Цонка Панталеева, а ролята ѝ е на своеобразен ковчежник, на когото възрастният човек дава парите, събрани през деня. След това тя ги внася в личната му банкова сметка. Когато реши, че събраната сума е достатъчна, жената ги изтегля и ги дарява на посочен от Добри храм.

Най-големи суми той дарява там, където се съхраняват чудотворни икони или мощи на светци. Едно от даренията, определено за най-голямото лично, правено за Църквата – 35 700 лева, е за храм-паметника „Св. Александър Невски“. Истината обаче е, че възрастният човек е дарил много повече. Много пъти той е оставял събраното през деня директно в касата на храма. От книгата пък научаваме за още няколко големи дарения, правени от него в манастир край Русе и на Кръстова гора, както и за много други по-малки, подкрепили възстановяването и поддръжката на храмове из цялата страна.

Снимки: архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Магията на стъклените играчки за елха

Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...

публикувано на 21.12.18 в 08:30

Куклите с български имена на Станка Козарева са приятели на децата в целия свят

Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..

публикувано на 17.12.18 в 08:20

Ева Майдел: Да бъда част от двайсетте най-влиятелни млади политици е огромно признание

Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..

публикувано на 13.12.18 в 12:07

Зората на латиното в България и „Салса докторите“

Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..

публикувано на 10.12.18 в 12:43

Липсата на млади хора обрича занаятите на изчезване

Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..

публикувано на 10.12.18 в 08:25

Благотворителна изложба на зимни и коледни пъзели White and Merry

На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..

обновено на 07.12.18 в 11:28

На Никулденската трапеза

Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост.   В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..

публикувано на 06.12.18 в 08:10