През 2008 г. парламентът е гласувал от т. нар. „забранителен списък“ за няколко селскостопански култури да отпадне памука, като е депозирано разрешение за опити с памук. Но поради липса на документация, не е издадено разрешение за ГМО. Това каза Нона Караджова, министър на околната среда и водите по БНР за генно-модифицираните организми.
Според нея причината за приемането на Закона за ГМО през 2005 г. е влизането на България в ЕС, който се е погрижил да приеме законодателство, респективно спрямо ГМО, с цел защита на околната среда. По думите й към 1 януари 2007 г. България трябваше да приведе законодателството с директивите за издаване на разрешения – едното разрешение е за лабораторни опити с ГМО, за освобождаването в околната среда и третата процедура е свързана с пускане на пазара, уточни Караджова. Крайният акт се издава от министъра на околната среда, а от министъра на земеделието – за пускането на пазара. Една от директивите има т. нар. "предпазна клауза", която позволява на страните-членки да могат да забранят това, за което си има съответен ред, допълни тя. Според министъра по тази процедура няколко страни-членки са въвели съответната забрана.
До момента не беше предвидено обществено обсъждане по отношение на лабораторните опити, освен това в нито една от процедурите не бяха включени страните-членки да бъдат информирани, поясни Караджова. В момента се вкарва контролният инструмент, който да ни контролира, а досега той липсваше. Става въпрос за морал на политиците - как да спазват процедурите, дали да разрешат или не, всичко зависи от един добър контрол. В момента правителството е готово с лабораторията за ГМО, съобщи тя. Още 2008 г. предишният министър е направил обществена поръчка за тази апаратура, но процесът не е бил задвижен. След като се прие важната процедура за предпазната клауза, в която страните-членки могат да забранят отглеждането на ГМО, пълната забрана би могла да остане, категорична бе Нона Караджова.
