Седем месеца след идването си на власт с обещания за радикална промяна, дясно-центристкото правителство на България замрази важни икономически реформи, с което пое риска от продължителна стагнация на страната.
Докато бюджетните финанси на България са приветствани като едни от най-добрите в Източна Европа и няма почти никаква вероятност от финансова криза като тази в Гърция, анализатори коментират, че забавянето на реформите и популистките действия на кабинета ще доведат много проблеми и по-бавно възстановяване на страната.
През февруари правителството на премиера Бойко Борисов поддаде на обществения натиск и замрази плановете за сериозни реформи в здравеопазването, включително затваряне на неефективните болници, както и за планираното увеличаване на пенсионната възраст. Кабинетът обеща повече пари за пенсионерите на възраст над 75 години и субсидии на протестиращите тютюнопроизводители.
С изключение на малки съкращения в министерствата, данъчните и митническите служби, София досега не успя да даде началото на обещаната сериозна реформа на раздутия държавен сектор.
За да навакса липсата на реформи, които да напълнят държавния бюджет, кабинетът на ГЕРБ забави плащането на стотици милиони евро на фирми-изпълнители и на дължимото ДДС, което доведе до остра реакция на бизнеса.
"Сякаш просто гасят пожари," посочва Станислав Стоянов от независимата агенция "Алфа рисърч". "Има големи очаквания за реформи, но политиката е хаотична и това изяжда подкрепата. Голяма част от населението гласува за ГЕРБ с очаквания за ясни мерки, които да изведат България от кризата."
Проучване на "Алфа рисърч" за миналия месец показа, че популярността на кабинета е спаднала с 13,3% от миналия август до 45,7 на сто. Според анализатори основната причина за спада са зле планираните и недостатъчно ефективно оповестените реформи на здравеопазването и пенсионната система.
Повечето българи, коментира още Ройтерс, не виждат алтернатива на ГЕРБ, след като правителството на социалистите бе свалено от властта по обвинения за липса на компетентност и неефективна борба с корупцията и престъпността.
Нарастващата безработица, която достигна 9,9% през януари, увеличава натиска върху кабинета за отпускане на фискалния колан, но министър-председателят предупреди тази седмица, че по-скоро ще подаде оставка, отколкото ще позволи отпускане на бюджета и повтаряне на гръцкия сценарий.
Проучванията показват, че във всяко пето домакинство в България някой е загубил работата си или заплатата на някой от работещите е намаляла или се изплаща със закъснение. Икономисти твърдят, че България ще се възстанови по-бавно от останалите източноевропейски държави и прогнозираха почти нулев растеж за 2010 г.
Възможността за сравнително облекчение би могла да дойде от притока на свеж капитал от обещаните помощи от ЕС в размер на 11 милиарда евро до 2013 г., заключава Ройтерс.
