САЩ оглавиха усилията на шепа страни, които са против лова на китове, да се сключи споразумение, което ще ограничи и в крайна сметка ще доведе до спирането на тази практика от страна на Япония, Норвегия и Исландия. Компромисната сделка, която предизвика големи противоречия както в 88-членната Международна комисия за китолов, така и сред природозащитници, ще позволи на трите страни да продължат да ловят китове през следващите 10 години, макар и в ограничен размер. В замяна на това тези три държави, които отдавна се възползват от пропуски в международния договор за опазване на морските бозайници, трябва да се съгласят на по-стриктни проверки на операциите си, включително поставяне на проследяващи устройства, присъствие на международни наблюдатели в китоловни кораби и участие в регистрирането на ДНК на китове, което ще позволи проследяването на глобалната търговия с китови продукти.
Служители, участващи в преговорите, изразиха колеблива надежда, че ще бъде постигнато споразумение през следващите седмици. Ратифицирането от цялата организация обаче остава несигурно. Според активисти, които са в защита на китовете, сделката ще гарантира международно одобрение за продължаване на
изтребването на хиляди китове. Според тях споразумението не пречи на Япония и други държави да възобновят неограничения китолов след изтичане на 10-годишния период. "От наша гледна точка, това споразумение е съкровеното желание на китоловеца", каза Патрик Рамидж, директор в Международния фонд за защита на животните. По думите му сделката ще отмени меморандума от 1986 г. "Вместо да създадат договор, който да сложи край на китолова за търговски цели, те създадоха система, с която той ще продължи", добави Рамидж. Моника Медина, американският делегат в организацията, каза обаче, че Рамидж и други критици искат напълно спиране на китолова, което е невъзможна цел, поне засега. "Не можем да го спрем, можем само да го контролираме", каза тя.
Въпреки международния мораториум върху китолова за търговски цели от 1986 г. броят на китовете, избивани всяка година, непрекъснато се увеличава. Миналата година той достигна почти 1700 кита в сравнение с 300 през 1990 г., тъй като Япония, Норвегия и Исландия или не спазваха договора, или твърдяха, че използват китове за законни научни изследвания, а не за търговски цели. По-голямата част от месото на убитите китове се консумира в тези три страни, макар че изглежда има и разрастващ се черен пазар за китови продукти. Цената само на един кит може да достигне 100 000 долара на японския пазар. Азиатската страна смята, че има право да ловува китове не само в крайбрежните си води, но и в открития океан около Антарктика. Условията на новото споразумение ще бъдат обсъдени тази седмица във Вашингтон от представители на над 10 страни в Международния комитет за китолова.
