На 2 юни 2011 г. се навършиха 90 години от рождението на един от най-големите творци във фолклорното изкуство – КОСТА КОЛЕВ. Не дочака тази възраст, тъй като ни напусна внезапно през 2010 г. И като че ли, колкото повече се отдалечаваме във времето, толкова повече сътвореното от него с по-голяма сила и въздействие се приближава към нас, за да разчетем по своему скритите кодове в музиката, аранжиментите, оркестрациите, идеите, формите. Често срещаме думите: "патриарх на българския фолклор", "класик в народната музика", "познавач на народната песен", "епоха за БНР"... и пр. Акордеонист, диригент или аранжор, Коста Колев остана ненадминат творец в областта на музикалния ни фолклор, чиито произведения придават една подчертана изящност, неповторима звучност, носещи своята емоционалност у публиката и радиоаудиторията. Дали ще ни засвири с акордеона, ще постави оркестрови, вокални или ансамблови пиеси, танцова музика, или ще аранжира и оркестрира песни на знайни и незнайни изпълнители, Коста Колев притежава неоспоримите качества на народен композитор от най-висока класа. При работата с голям оркестър от народни инструменти, камерен от класически или фолклорен ансамбъл. Той е един от първите наши композитори, който умело съчета смесването на народни и класически инструменти в своите творчески решения.
По повод навършените 90 години от рождението на композитора, се отправяме към дома на Коста Колев в София. Там на входа ни посреща лъчезарната съпруга - Мария Лешкова. Тя е стилен изпълнител и ярък представител на котелската песенна школа, солист на световния хор "Мистерия на българските гласове", дългогодишен диригент на хора на НФА "Филип Кутев". Присядаме на дивана до пианото, където композиторът прекарва последните дни от живота и се потапяме в интересния разказ на Мария Лешкова за човека и твореца Коста Колев: "Той живееше в неговата самота и вглъбеност в това, което го вълнуваше. Като личност, Коста беше самонаправил се човек. Работеше сам с книгите, с учебниците, томовете литература от различно естество. Беше страшно недоверчив и много горд. Понякога беше странен с хората - много е нараняван и се пазеше. Имаше доверие само на най-близките си хора. По отношение на работата, намираше прекия път към този, с когото работи. Така беше и на записи със солисти в радиото. Ако солистът не е добре, няма да го упрекне, напротив. Намираше някакъв косур на оркестъра и повод да спре записа. Разбира се, той беше много наранен, и това сякаш го мобилизира след време, тъй като няколко години преди да се пенсионира, тогавашното ръководство на БНР го освободи от длъжността като диригент "по непригодност". Важното е, че беше наясно за причината. Не се разсърди на институцията, а на хората, които я представляват. Написа най-доброто след това. Никой от нас не разбираше колко е зает. На седмица реализираше минимум по 40 минути полезен запис за радиофонда. Аз лично съм правила по 10 песни на сеанс, но винаги имаше резерв - подготвяха нещо инструментално така, че ако не върви работата с певеца, да не губи време и започваше инструментална пиеса. Репетициите му бяха много важни. Докато не е доволен, никакво тръгване. Ето, за това не годуват оркестрантите. Звука също настройваше сам със звукорежисьора. Когато си абсолютист, чуваш всичко и никой не може да те подведе. Нашият син също е с абсолютен слух, а това наистина е рядкост. Двамата непрекъснато се изпитваха взаимно и нямаше победител в играта".
И още за нововъведенията на Коста Колев в оркестъра, продължава Мария Лешкова: "Той смени гъдулките "кутевки" им казваха, които звучаха много странно. Слушали сте старите записи и гъдулките как стържат. Успя да го комплектува и пак не беше съвсем доволен. Слагаше хартия на струните на тамбурата, за да постигне ефекта на ударен инструмент или да подчертае ритъма. На доста мои песни и на други изпълнители го приложи. До този момент никой не беше ползвал кавалите да свирят в триглас, стакато и накъсано. Гайдата така я озвучаваше, не да стърчи, а да е равнопоставена, само цвета й да остане. По едно време имаше две гайди. Чудеха се как им намира какво да свирят тези гайди. "Те ми трябват като хорни", казваше той. "Сега слушам стърчат звуци, безразборно". В последните години Коста не слушаше народна музика. "Няма какво да чуя. Дълго живея, мила и вече нищо не разбирам. Това не е моят оркестър. Аз да имам тези лъвчета - образовани музиканти, чудеса ще станат"! Възмутен беше от това, че се презаписват стойностни песни на утвърдени певци по отвратителен начин, вместо да се съхранят или да се запишат подобаващо. Не се страхуваше от конкуренти, защото си знаеше цената и с удоволствие, ако види че някой има качества му помагаше.
Всеизвестно е, че няма народен изпълнител, чиито песни да не са обработени от Коста Колев. За всичко това свидетелстват хилядите звукозаписи във фонда на БНР. Неминуемо като че ли във времето забравихме не дотам популярните произведения на Коста Колев, създадени към крупни музикално-танцови картини, музика за сценични танци, ансамблови и оркестрови сюити, миниатюри, пиеси за солисти, хор и оркестър. В златната ни фолклорна класика останаха шедьоврите: "Ситната", "Лявата", "Балканджийско хоро", "Буенеци", "Трънска сюита", "Люлка се люля", "Сюита от три пазарджишки песни" /сол. Надка Караджова/, „Сюита от пет странджански песни”, "Пиеса за тамбура" /сол. Румен Сираков/, "Малка пиеса за кавал и оркестър" /сол. Теодосий Спасов/, "Сюита за солисти", музикално-танцовите постановки: "По гроздобер", "Варненски танци" , "Хоро в София", "Шопски танци", "Котленска седянка, стотици произведения за Ансамбъла за народни песни при БНР и Оркестъра за народна музика, който ръководи в продължение на 30 години. А сватбарския жанр в народната музика. Той беше един от първите композитори и аранжори, който подаде ръка на най-известните сватбарски групи и оркестри. Благодарение на Коста Колев тези състави станаха популярни именно от записите, звучащи в ефира на БНР. Той аранжира и първите записи на Иво Папазов - Ибряма в студиото на Радио Пловдив по поръчка на "Балкантон". По повод тази дейност, Мария Лешкова споделя: "Когато беше бума на сватбарската музика едни от големите наши композитори публично ги заклеймиха, а като видяха след това, че набраха скорост, станаха големи закрилници. Това е документирано на събрания в СБК. Редактор в радиото беше забранил да се записва сватбарска музика, но Коста ги записа за "Балкантон".
Постепенно през годините композиционните похвати на Коста Колев стават все по многопластови, разгърнати, все по развити с усложняване на мелодичния език и хармоничната структура, които го правят разпознаваем композитор със собствен почерк. Отличното владеене на изразните средства, необикновеното построяване на басовата партия, разкриват истинския блясък на конкретно поставената песен, върху която работи, без да нарушава специфичния облик и регионална принадлежност. Може би се питате, какво ли е чувството да общуваш с толкова много певци и инструметалисти, и музиката им да е минала през душата ти? Това е Човекът Коста Колев, който без никакви пристрастия се отдаде на всички равностойно и намери верния подход към всеки изпълнител, застанал пред микрофоните на Българското радио. С изграждането на фолклорни пиеси, обработки и оркестрации на народни песни, създаване на танцова и ансамблова музика, композиторът Коста Колев постигна неповторимо съзвучие, което можем да определим като една "фолклорна симфония", поставена на най-високия пиедестал в българската музикална култура.
ПОКЛОН, МАЕСТРО!
Кликнете върху звуковите файлове, за да се чуете гласа на Коста Колев от Златния фонд на БНР и да се насладите на неговата музика.
БА
