Начинът, по който е създадена Комисията за установяване на престъпно придобито имущество, предполага слаба отговорност и ефективност, както и зависимост от властта, отчита докладът на фондация "Риск монитор".
Със създаването на специалния закон само за първите две години от своята дейност, комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, успява да внесе в съда почти 50 процента повече дела, отколкото за период от осем години прокуратурата на България. От гледна точка на окончателните резултати, обаче, нещата не изглеждат толкова обнадеждаващо. На фона на 523 наложени обезпечителни мерки на средна стойност около 1,3 милиона лева всяка, уважените искове са едва 12.
Комисията изпитва сериозни затруднения по отношение на ресурсната си обезпеченост. Едно от тях е текучеството на персонала, което сериозно разстройва механизма на нейното функциониране.
Проблеми създава и липсата на публичен контрол върху дейността на комисията. Тя се състои от петима души и се съставя на квотен принцип от представителите на Народното събрание, премиера и президента. Според експертите на "Риск монитор", този модел на конституиране предполага слаба отговорност, прекомерна зависимост и слаба ефективност.
Препоръките на наблюдателите са да се гарантира независимостта на комисията като се предвиди изборът й от Народното събрание, както и преструктурирането на комисията, като броят на териториалните й дирекции бъде ограничен до три.
