Рождество Христово е празник на всички християни, но навсякъде се чества по различен начин. Екипът на БНР събра автентични от разкази за обичаите в различи краища на България.
В самоковското село Белчин обикалят не само коледари, но и т.нар. “куня” - група младежи, събрана от свещеника, която влиза във всеки дом, за да го благослови. Димитър Божилов от с. Белчин разказва:
Те знаят къде отиват. Пеят една единствена песен, за разлика от коледарите, и тя е богослужебна, свързана директно с религията: „Рождеството е Христе боже наш, светия вирови, свет дарова”. Те носят иконата - Божията майка.
По традиция празникът събира няколко поколения в семейството. За отбелязването на големия християнски празник през 30-те години на миналия век си спомни 83-годишната Цветана Младенова от Враца:
Пълни се черквата с хора. Хората бяха вярващи. То и сега се възвърна обаче тогава беше не можеше да влезнеш в черквата да си запалиш свещичка. Преди да седнем на обед, най-възрастният става, казва молитва, всички се прекръстват... Много весело, много тържествено.
Великотърновската традиция също пази своя уникален щрих. Преди да започнат да ядат свинско хората хапвали печено врабче. То е пожелание на малките да летят като врабчета, а на старите да им е леко. Практически това е преход след 40-дневен към по-тежко ядене. На Рождество се ходи на гости по старшинство при по-старите, особено при кръстниците. Носи ce хляб, печена кокошка и задължително вино.
