Лек спад в подкрепата за управляващите на фона на сериозни поражения в техния имидж, показва февруарското национално представително проучване на Социологическа агенция "Алфа Рисърч", съобщиха от агенцията. Доверието в правителството, премиера и президента, излъчен от ГЕРБ, се запазва на приблизително същите равнища, както през месец декември.
Реакцията на кабинета след наводненията в Югоизточна България е оценена като адекватна и способства в най-голяма степен за запазване на досегашното равнище на доверие. Случаите на полицейско насилие обаче, скандалите с бонусите и цените на лекарствата, нанасят сериозни щети върху образа на управляващите. Въпреки че вътрешният министър Цветан Цветанов остава най-одобряваният министър, за първи път той получава повече отрицателни, отколкото положителни оценки за работата си. Като цяло общественото мнение оценява позитивно бързината на реакциите при извънредни обстоятелства (като в случая с наводненията), но нараства критичността към липсата на правила, на последователни, превантивни и дългосрочни управленски действия (като безотговорността при стопанисването на язовирите, пост фактум реакциите по случая с бонусите и скока в цените на лекарствата, конфликта между вътрешния министър и съда).
Импониращите на голяма част от избирателите реакции на премиера Бойко Борисов по казуси от широк обществен интерес, успяват да запазят в общи линии доверието към кабинета и министър-председателя. Подкрепата за партия ГЕРБ обаче бележи спад (с 2 на сто спрямо декември). Оценките за дейността на правителството се запазват почти без промяна в сравнение с месец декември – 22% положителни, 36% отрицателни. Рейтингът на Бойко Борисов също остава на предишното си равнище (38% положителни оценки, 33% - отрицателни). Доверието в премиера обхваща по-широки обществени кръгове, отколкото това към кабинета.
При министрите се забелязват две тенденции. От една страна, нарастваща поляризация в отношението към Цветан Цветанов. От друга, ръст в негативните оценки за министри, които пряко или косвено бяха засегнати от събитията с най-голям обществен отзвук през изтеклия период – Нона Караджова и Стефан Константинов. Отрицателният доклад за България на ЕК, скандалите около Агенцията по вписванията, конфликтите "съд - вътрешен министър", водят до лек спад в индекса и на по-слабо познатия правосъден министър Диана Ковачева. Въпреки че общественото мнение е силно критично както към приемането на АСТА, така и към проучванията за шистов газ, поемането на отговорност от страна на министър Трайков, е изиграло положителна роля и протестите не са довели до спад в неговия индекс на доверие. Николай Младенов, Мирослав Найденов и Лиляна Павлова са аритметически най-одобряваните министри, но нито един не се възприема като безусловно "успешен".
Изключение от общата тенденция прави президентът Росен Плевнелиев, който запазва позитивен рейтинг. Месец след встъпването му в длъжност, положителните оценки за дейността му са 43% срещу 16% отрицателни.
Делът на противниците на АСТА в българското общество доминира силно над привържениците: 47% срещу 4%. Сред най-яростните му противници логично се открояват интернет потребителите (70%), но също и хората, които най-активно посещават културни събития "на живо": млади, високо образовани, с високи доходи.
Отварянето на досиетата на висшия клир е попаднало в една или друга степен във вниманието на почти всеки втори българин. Въздействието обаче не е еднозначно – 17% са били "дълбоко възмутени"; докато 36% "не харесват" фактите, но и не намират за толкова важна изнесената информация. Другата половина от интервюираните или не са чули нищо по въпроса (14%), или директно заявяват, че новината не ги е трогнала изобщо (33%).
