Един от най-красивите средновековни градове в Европа - белгийският Гент, напоследък е принуден да търси нестандартни начини да се справи с един специфичен проблем: как да приобщи растящата общност на българските роми към своята култура и своя начин на живот.
В същото време, много от нашите сънародници там от ромски и турски етнически произход, търсят своите нестандартни начини да заобикалят местните правила и закони колкото е възможно по-дълго. По този начин и нагласите към България и българите стават все по-негативни.
В близо четиримилионния проспериращ в икономическо и културно фламандски град живеят хора от 180 различни националности. Шефът на местната полиция казва, че тези с българско гражданство вече са около 10 хиляди. Фламандската общност държи те, както и всички останали, да проговорят езика, да се приобщят към културата и обичаите и да спазват правилата. За тази цел е разкрила и финансира специални интеграционни центрове, в които работят и българи.
Докато българските власти мислят дали и кога да помогнат с учебни материали, неправителствените организации, и конкретно – една българско-белгийска асоциация, се опитват наистина да направят нещо на място. Асоциацията се нарича "Бест ту би", регистрирана е в Брюксел преди 15 години, и оттогава е осъществила редица проекти за академичен и културен обмен, както и в областта на социалната политика.
Нейни съпредседатели са професорът по социология от Брюкселския свободен университет Жак Вилрокс и проф. Кръстьо Петков. Те през седмицата бяха в Гент за срещи с институциите и представителите на българската общност там. Ето какво каза професор Кръстьо Петков за мащабите на проблема и възможните решения:
Това, което се случи тези дни в Гент, е продукт на наш интерес отпреди година и половина, когато белгийските ни партньори алармираха, че в Белгия започва да се създава едно негативно отношение към българските гастербайтери, специално тези, които са концентрирани в района на Гент. В страни като Белгия, но това може да се види в страни като Испания, Португалия, Италия, се формират български общности, които стават доста внушителни. /.../ България, българи, български роми вече са станали символ на някаква опасност, на някаква напаст, която се придвижва от изток на запад, и това трябва да се промени.
Целия репортаж на Диана Чепишева и коментара на проф. Кръстьо Петков чуйте в звуковия файл.
