През декември Българската федерация по волейбол отбеляза 90-ия рожден ден на този спорт у нас и 70 години от първото държавно първенство. Една от наградените, като участничка на първото държавно първенство, беше и Фанка Шаханова. Наградата от името на заслужилата треньорка, която живее в Италия получи нейният племенник инж. Тома Мулешков. Ето какво разказа кака Фани - както всички я наричат, за предаването "Спорт и музика" на БНР:
Как се стигна до първото държавно първенство по волейбол през 1942 г.?
Първо, се игра градско първенство на София между отборите от различните квартали. Ние от Раковски станахме градски първенци след като победихме Левски. Отборът ни бе от квартал "Лозенец" и тренирахме на игрище на улица "Димитър Коцев". Аз бях 12-годишна и играех разпределителка. Нямаше гуменки и играехме с търлъци, на които шиехме отдолу гума от галоши. През 1942 г. се проведе първото държавно първенство. Не си спомням дали имаше отбори от провинцията при жените, но от София бяха тези на Левски, Спортист, Славия, Спортклуб, АС 23 и ние от Раковски.
Къде се състоя това първо държавно първенство?
Игра се на игрището на АС 23 - днешните кортове на стадион "Българска армия". На финала се срещнахме с АС 23. Мачът беше много оспорван. В един важен момент, другата наша разпределителка Катя Сариева не можа да боксира успешно топка до мрежата, за да ги затрудни. Те имаха късмет, че Елена Балакчиева - най-добрата им нападателка беше отпред. Подадоха на нея и тя направи точка. Ние загубихме мача с 1:3 гейма и шампион стана АС 23. При мъжете обаче, бъдещият ми съпруг Райчо Шаханов стана шампион на България с отбора на Раковски, побеждавайки АС 23 с 3:2 гейма. Така, нашия мъжки отбор взе реванш и като шампион Райчо ме заведе на сладкарница да ме черпи с боза и сладкиши!
Имаше ли публика ?
Много народ идваше да ни гледа, в по-голямата си част от квартал "Лозенец" - нещо изключително за онези времена!
Какви бяха треньорите?
По принцип треньори тогава нямаше. Нас, в Раковски ни тренираше най-възрастната състезателка - Тотка Съриева.
Известна си като първата плонжонистка на България. Как ти хрумна да се хвърляш в страни -техника в защита, която усъвършенствана се ползва до сега в целия свят, но за България новаторката си ти?
Дадох си сметка, че само с придвижване не става, а с плонж се реагира много по-бързо. Идваше ми инстинктивно да се хвърля встрани достигайки топката с ръка, преди да е паднала на земята. Освен това, никой не ме е учил на пасивна блокада. Понеже съм ниска, ми хрумна да си държа китките обърнати назад и топката от противниковата атака да се отрази в тях, за да може да продължим играта. Аз съм от първите националки на България. Дебютирахме на Балканиадата в Букурещ 1946 г., където се класирахме трети след Румъния и Югославия.
Ти си и един от първите специализирани волейболни треньори у нас. С подрастващите на Спартак, Септември София и ЦСКА имаш най-много титли за страната - общо 22. Освен това, състезателките на Шаханови, винаги са били отличавани с приза "Първенец в учението и спорта" и за това, ти много се зарадва, че през тези дни у нас отново се заговори за изграждане на образовани личности в спорта и волейбола. Твоето пожелание към всички онези,които представляват българското волейболно семейство!
Много елитни волейболистки са израснали при мен като треньор и донесли слава на България. Мисля, че се дължи на магията на спорта и в умението да го предадеш на другите - нещо което съградихме заедно със съпруга ми Райчо Шаханов, който е и първият създал статистическия компютърен волейболен анализ у нас полезен и сега. Доказахме, че спортът не е само "топкаджийство", защото топката е пълна с много полезен въздух, но трябва да се открие съдържанието му! Както се казва в една песничка на мои състезателки -"волейбола е хубава игра, но за нея трябва и глава"! За това, като ветеранка с младежки дух, желая на всички вас, на българския спорт и на българския волейбол, да се вдъхновявайте се от мъдростта на миналото с надежда в бъдещето, за да продължаваме да се радваме на победи и успехи!
