Работниците от други страни в Белгия през 2012-а година са били със 70 процента повече в сравнение с 2008-а, съобщава социалната инспекция в кралството и сочи българите на едно от първите места сред новодошлите. Синдикатите организират протести против социалния дъмпинг от Изток, а работодателите се оплакват, че все по-трудно намират работници от Белгия.
Към края на миналата година в Белгия са работили близо 400 хиляди чужденци, 70 хиляди от тях са били поляци, 28 хиляди – румънци, следват португалци, словаци и унгарци, българите са били под 5500. Те работят предимно по строежите, в кланиците или като шофьори на камиони, като най-тежката работа вършат пришълците от Централна и Източна Европа, португалците, които са започнали да идват по-масово напоследък, са се специализирали в довършителните работи.
Пред вестник "Льо Соар" Жан Клод Ерман – директор на федералната социална инспекция, обяснява, че повечето от тези хора работят привидно легално по силата на договори за изпращане на работници между местни и чужди фирми. Те обаче, по думите му, приемат много по-ниско от декларираното заплащане, а социалната им защита е символична.
Ръководител на голям строителен обект в Брюксел разказва, че белгийците отдавна не искат да работят в този сектор, и в него няма млади местни кадри, а старите не приемат всякаква работа. В същото време чужденците са готови да работят по 12 часа, включително и в почивните дни, за заплата под минималната в отрасъла, без да питат за бонуси и компенсации.
Една от основните синдикални организации внесе в Европейската комисия протест срещу социалния дъмпинг с искане за промяна в европейските норми, които го правят възможен. Според шефа на социалната инспекция обаче мобилността на работници е взаимно полезна, но контролът върху условията на труд и заплащане трябва да се увеличи.
