Сърбия започна преговори, но не се знае кога и как ще свършат, защото и в Сърбия, и в ЕС текат различни процеси. Но Сърбия заслужаваше, след целия път който извървя от 2001 г. насам, да стигне до тази процедура. Наистина е заслужено, особено от гледна точка на една голяма част от сръбските елити, които винаги са си чувствали европейци, които бяха силно подтиснати от развитието на югославската криза през 90-те години и след това. Знаете че Сърбия беше заклеймена като най-големия злодей на балканите във връзка с войната и европейската перспектива беше доста притулена за тази държава. Очаквам новината да окаже положително влияние върху останалите страни от западните балкани.
Това каза за предаването „Събота 150” по „Хоризонт” Александър Костов от института по Балканистика към БАН по повод новината, че Сърбия започва преговори за присъединяване към ЕС.
Журналистът Татяна Ваксберг, отразявала протестите срещу обвинените в геноцид сръбски политици и военни допълни:
Новината е огромна за нашия район, но и за континента, като имаме предвид контекста в който се случи това приближаване на Сърбия към Европа – в условията на изключително недоверие на ЕС към автентичността на стъпките, които Сърбия предприема, за да бъде приета в семейството на европейските държави. Условието на ЕС да види дали споразумението с Косово ще бъде имплементирано преди да започне преговори със Сърбия е внимателна позиция, която трябва да послужи за обеца на ухото на всички следващи балкански страни.
Експертът по външна политика Димитър Бечев /на снимката/ коментира и присъединяването на Турция:
Отварянето на нова глава рестартира преговорите. Тук има една условност, която я има и в сръбския казус, че въпреки решението, преговорите ще започнат на практика наесен. Тук има една ключова дата - 22 септември – изборите в Германия. ЕС е изправен пред дилема: Ако беше реагирал твърдо на начина, по който турската власт отвърна на демонстрациите в страната, това можеше съвсем да изиграе лоша шега на процеса и да стопира влиянието на ЕС върху турската демократизация. От друга страна да направиш отстъпка в такъв момент щеше да изпрати лош сигнал спрямо всички в Турция, не на последно място спрямо тези по-либерални сили, които също бяха по площадите. Трябваше да се намери баланса. Важно е да се отбележи, че сегашното правителство допринесе много за евроинтеграцията на Турция, но през първия си мандат от 2002 до 2005 г., когато бяха предприети много реформи и имаше истинска мотивация. След 2007-08 г. процесът забуксува и сега във външнополитически план Европа не е такъв приоритет, какъвто беше преди. Разбира се, никой в Турция не би направил остър завой и не би се отказал от преговорния процес, но това не значи, че това е най-важната тема във външен план.
Босна и Македония влизат в списъка на губещите след новината, че Сърбия може да започне преговори с ЕС през януари, коментира Бечев:
Напредъкът на Сърбия показва, че Босна изостава и трябва да се намери вътрешнополитически компромис по конституционните въпроси, за да не изпадне страната. Македония също трябва да разчете един сигнал – че щом Сърбия и косово са способни да намерят пресечна точка по един много сериозен проблем като Косовския въпрос, нищо не пречи на Скопие и Атина да намерят общ език и то по един въпрос, който е по-скоро символичен, свързан с историята, а не с реални въпроси за суверенитет.
Татяна Ваксберг допълни казаното от Бечев с мнение, че именно Босна и Херцеговина трябва да последва примера на Сърбия и Косово:
В Босна и Херцеговина конфликтът между различните общности е все така на дневен ред. В същото време това е страна, която и от страна на мюсюлманите, и от страна на Сърбите би искала да се види член на ЕС. Случилото се със Сърбия тази година е изключителна новина и трябва да чакаме ехото от нея да дойде от Сараево.
