Всяко ново направление във философията или изкуството се появява като реакция на старото, като гласът на новото време. Френската революция от 1789 година провокира (заедно с други исторически сътресения) разочарование в обществените настроения и постепенно в края на ХVІІІ в. в европейската култура се заражда своеобразно противодействие в идеен и художествен план. То се противопоставя на научно-техническия прогрес от епохата на Просвещението, отрича всевластието на разума и доминацията на науките над изкуството. Защото разумът е изроден в прагматизъм, властолюбие и бездуховност! Затова човешките надежди за добро и красиво се отправят към другата крайност - чувството. Именно в света на чувствата и емоциите, в силния индивидуализъм се търси утеха, на тях се възлага желанието за промяна и духовно прераждане. Новият идеал вече не е гражданинът и идеята за братство, равенство и свобода, а геният на изкуството, творческата личност, която в своето уединение създава идеалната красота.
Изкуството на романтизма се характеризира с утвърждаване ценността и значимостта на духовно-творческия живот на личността, с изобразяването на силни (много често бунтарски) страсти и характери; могъщ е образът на одухотворената и целителна природа. Романтиците се бунтуват срещу установените модели на мислене и поведение, еснафския начин на съществуване и обществените норми, поставящи гражданските ангажименти пред личните желания. Творецът или свързваният с него герой като че ли е обладан от “мирова скръб” поради житейско неудовлетворение и изпада в състояния на носталгия, меланхолия и печал. Пейзажът като изразно средство служи за пресъздаване душевните състояния на романтичния герой, иронията се поражда от несъответствието между порив и действителност, а гротеската съчетава грозното с красивото.
Романтичната концепция преосмисля значението на музиката като изкуство. Музиката, която човек възприема е израз на една друга музика - тази на природата и на света, в който човекът живее. А музикантът е струната, на която свири тази висша хармония и музикалност. И както казва един от мислителите на тази епоха Вилхелм Вакенродер музиката “по толкова загадъчен начин успява да претопи в себе си и дълбочината на съдържанието, и чувствената сила, и смътната фантастична значимост”. Именно това съчетание на противоположностите е “нейната гордост и превъзходство над другите изкуства”. Защото музиката може да спаси човешката душа от мрака и тъмата.
вторник, 2 март, от 16.30 часа
