Тази събота ще припомним една от ярките личности на българското оперно изкуство - тенора Йордан Знаменов.
Роден е в Асеновград на 4 февруари 1926. Завършва Българската държавна консерватория през 1953 в класа на Петър Райчев. Дебютира през 1955 като Парис от „Хубавата Елена” на Офенбах. От 1960 до 1963 е солист на Пловдивската опера, но на 3 октомври 1962 дебютира в София в ролята на Илия от „Боянския майстор” на Константин Илиев. На 36-годишна възраст Йордан Знаменов става един от водещите солисти на най-престижния български музикален театър - Софийската опера. Още преди това - като солист в Пловдив, е поканен да направи студийни регистрации в БНР. Е, записва само две арии - от „Андре Шение” и “Риголето”, затова пък други негови колеги не могат да се похвалят дори и с това.
Освен тези две арии, осъществени през 1960 година със СО на БНР и Руслан Райчев на пулта, в оперната вечер ще звучат фрагменти от спектакли на Софийската опера, запазени в Златния фонд на БНР и в архивите. Това са „Аида” с Маргарита Радулова от 1967, още една „Аида” с участието на Ирина Архипова, „Тоска” от 1967 с Елеонора Андреева в главната роля, „Набуко” със Стоян Попов и Гена Димитрова от 1968, „Сказание за невидимия град Китеж и девицата Феврония” на Римски-Корсаков с участието на Галина Савова от 1969 и „Дон Карлос” от 1971 - отново с Галина Савова, „Боянският майстор” на Константин Илиев - премиера на единствената постановка от 1962 в София и „Луд гидия” на Пловдивската опера от 1961.
Йордан Знаменов си отиде малко след като навърши 79 - на 22 юни 2005. Не остави нито едно интервю - нито в пресата, нито в електронните медии. Негови колеги казват, че бил затворен, скромен и не особено контактен. Преди няколко дни неговата втора съпруга - актрисата Ромелия Знаменова, бе любезна да сподели в нашето студио спомените си за живота с Йордан Знаменов. Това интервю в никакъв случай не претендира за ролята на високо професионален разговор, представящ изчерпателно всички страни от творческата личност на един музикант. Затова пък е искрен и неподправен разказ на един жив свидетел на историята на столичния оперен театър от средата на 60-те до средата на 80-те години на ХХ век – разказ, изпълнен с любов и признание.
събота, 20 март от 20.00 часа
