26 април
Отново за отношенията между звуците, цветовете и емоциите
Според сър Исак Нютон на всеки тон от музикалната гама съответства определен цвят. Видимият спектър се състои от седем цвята (без преходите между тях), подобно на музикалната гама. Тези основни цветове са: червено (до), оранжево (ре), жълто (ми), зелено (фа), синьо-зелено (сол), синьо (ла) и виолетово (си).
Според Римски-Корсаков на до мажор съответства белият цвят, сол мажор е в златисто, ла мажор – в розово, ми мажор – в синьо, фа мажор – в зелено (всепризнатата „Пасторална” тоналност).
Представата за това, че цветният тон, подобно на звуковия, може да стане материална основа за визуална музика, довжда до това, че много композитори и художници се увличат от идеята за цветно музициране.
В началото на ХХ век при представянето на своята симфонична поема „Прометей”, освен огромен оркестър, пиано и хор, Александър Скрябин използва и „цветна” клавиатура...
19 април
Прочути музикални пиеси и техните тоналности
Едва ли има човек, който да не познава донякъде „Лунната” соната на Бетовен, „Турския марш” на Моцарт или „Годишните времена” на Вивалди. Доколко нашите собствените усещания са близки до тези на музиковедите?
Един пример: „Ридание от разкаяние, интимен разговор с бога, приятеля и другаря в живота; въздишки от разочароващи приятелство и любов…” - така вижда тоналността до диез минор Кристиан Шубарт през 1806. Албер Лавиняк в края на 19 век пише за същата тоналност: „Свирепо, злокобно или много мрачно…”.
В до диез минор Лудвиг ван Бетовен е написал своята соната № 14, прочутата „Лунна”…
12 април
Как тоналностите кореспондират с душевните преживявания и визуалните възприятия
Да се установят точните цветови съответствия на тоналностите е изключително трудно. За Скрябин „до” е червено, за розенкройцерите - жълтозелено, за Фурие - виолетово...
В три поредни предавания дискутираме как тоналностите кореспондират с душевните преживявания и визуалните възприятия. За опорна точка служат няколко музиковедски публикации от края на ХVІІ, началото на ХІХ и края на ХІХ век.
„Триумф над трудност, въздишка на облекчение след преодолените препятствия, душа, която се е борила усилено и накрая е победила, това е Фа-диез мажор” - пише Кристиян Шубарт през 1806 година. Фа-диез мажор е една от предпочитаните тоналности за Шопен.
В „Трактат по хармония” от 1722 г. Жан Филип Рамо свързва мажорните тоналности със сила, блясък и мъжество, а минорните - с немощ, вялост и нежност...
понеделник, от 16.30 часа
