Само няколко са тенорите в световната история, постигнали толкова успешна и дълга сценична кариера като родения в Стокхолм на 11 юли 1925 Хари Густав Николай Устинов, известен в целия свят с името Николай Геда. Вече навършил 70, той все още изнасяше концерти и преподаваше интензивно. Запитан за тайната на подобно дълголетие, Геда винаги е отговарял, че основният фактор е грижата за гласа. Както разбира се и шансът да попаднеш на хора, които няма да го съсипят, на учители, които няма да “счупят” този тъй деликатен инструмент. Тенорът, приел за артистичен псевдоним фамилията на своята майка – “щука” (защото “геда” на шведски означава точно тази хищна риба), не само е имал такъв шанс, но е притежавал и интелигентността и волята да го реализира перфектно. Една от най-важните му и най-редки особености е необикновената дисциплинираност, точност и добросъвестност към авторовия текст.
Днес Геда е като че ли най-известен с това, че винаги е изпявал точно всичко, вписано в определена партитура. В “Дама Пика” например – ариозото на Герман от VІІ картина обикновено се пее в Ла мажор. Геда обаче го прави в оригиналната тоналност – цял тон по-високо. Арията на Надир от І действие на “Ловци на бисери” колегите на тенора обикновено също изпълняват с тон по-ниско – но не и той!
Николай Геда израства в семейството на майка-шведка (Олга Геда родом от Рига) и баща-руснак (Михаил Устинов от Новочеркаск, който след Октомврийската революция емигрира и отначало пее в кубански казашки хор от емигранти, а после става псалт в православни църкви в Лайпциг и Стокхолм). Когато навършва 20 години Николай Геда разбира истината – негови истински, биологически родители са братът на Олга – Николай Геда, и шведката Клери Линеа Линдберг. Детството си тенорът прекарва в Лайпциг, където баща му ръководи руски църковен хор, а момчето започва да пее в този хор още на крехката петгодишна възраст. През 1934 семейството се завръща в Стокхолм и малкият Хари Густав също започва да пее в местната руска църква. Първата му постоянна работа е чиновник в малка банка. Един ден богат клиент дочува разговора му с колега за мечтата за професионална оперна сцена – и като в приказките, му предлага да заплати обучението му при Карл Мартин Еман – прочут вагнеров тенор от края на 20-те години на ХХ век, преподавал и на Юси Бьорлинг. След като завършва Консерваторията в Стокхолм, 27-годишният Николай Геда дебютира в Стокхолмската опера в главната роля на Шаплу от “Пощальонът от Лонжюмо”. Успехът е мигновен и бляскав, още повече – партията е доста трудна и има дори едно високо “ре”. Но както тогава, така и в следващите 40 години това никога не е представлявало проблем за Геда.
На 8 април 1952 всички шведски вестници се надпреварват да пишат на първите си страници за новия “тенор-чудо” на Швеция. Малко след това в живота на Геда се появява легендарният продуцент на EMI – Уолтър Лег (или Валтер Леге). Лег е в Стокхолм заедно с втората си съпруга – Елизабет Шварцкопф, която трябва да изнесе рецитал. Заинтригуван от заглавията във вестниците, Лег организира малко прослушване, на което Геда му представя арията на Дон Хозе от “Кармен”. Продуцентът е възхитен от красотата на тембъра му, но не харесва силата, с която е изпял горното “до”. След известно договаряне Геда изпява финала на арията отново – и Лег е доволен. Следващият му въпрос е – дали младият тенор знае нещо от Моцарт? Да, знае – двете арии на Дон Отавио от “Дон Жуан”. Геда изпява и тях. Същата вечер Уолтър Лег изпраща две телеграми – едната до Херберт фон Караян, другата до директора на Миланската Скала – Антонио Гирингели. Телеграмите съдържат едно и също изречение: “Току-що чух най-страхотния моцартов тенор, който съм слушал в живота си. Името му е Николай Геда”...
Сред забележителните постижения на Геда можем да отбележим още партията на Бенвенуто Челини от едноименната опера на Берлиоз – една от възможно най-трудните тенорови роли в оперната литература, изпълнена за първи път на Холандския фестивал през 1961, а после в Женева и Лондон. В Париж той пее Фауст, Орфей и Хофман – образци на френския оперен стил. Не избягва и сложния Майербер – партиите на Раул от “Хугеноти” и Йоан от “Пророкът” са написани за буквално несъществуващи днес гласове. Но като че ли най-често срещан в репертоара на Николай Геда остава Моцарт – с него десетилетия наред участва в Залцбургския фестивал. А критиката отбелязва, че като моцартов тенор Геда има много малко съперници на съвременната оперна сцена: съвършена свобода на интерпретацията, изтънчен вкус, огромна художествена култура и забележителна виртуозна дарба. Ако човек се опита да обхване целия репертоар на този удивителен изпълнител, доста ще се затрудни. Например, въпреки че общо взето за него не са характерни участия в съвременни опери, името му се среща в постановките на “Палестрина” от Пфицнер, “Училище за жени” от Либерман, споменатите вече Барбър и Меноти, “Кавалерът на розата” на Рихард Щраус. Още нещо – Геда винаги държи да записва творбите без никакви купюри – както “Травиата” и “Вилхелм Тел”. Той записва, без да се щади, без да се плаши от височините и трудните виртуозни пасажи. Въпреки че на сцената е избягвал драматичните роли, в последните години на активната му кариера, когато гласът му видимо се уплътнява, Геда записва “Трубадур”, “Тоска” и даже Флорестан от “Фиделио” на Бетовен. Меломаните вероятно познават Николай Геда и като кантатно-ораториален изпълнител, с репертоар от Меса h moll и “Матеус Пасион” на Бах, “Месията” на Хендел и “Годишните времена” на Хайдн до Реквиемите на Моцарт и Верди, “Илия” от Менделсон и “Проклятието на Фауст” от Берлиоз. Особена е слабостта му към камерните изяви – допреди 15-ина години той изнасяше рецитали, демонстрирайки гласова младост и мъдростта на годините в интерпретациите.
В едно интервю Геда разказва как като дете слушал по радиото знаменития Рихард Таубер и се влюбил в жанра на оперетата. После, съвсем в началото на кариерата си имал щастието да запише 6 оперети на грамофонни плочи – четири от Щраус и две от Лехар. “Не бива да изглежда странно увлечението ми по оперетата, казва Геда. “Аз наистина я обожавам. Тя е голямо изкуство!... Надявам се, че на всички е ясно, че за да се пее оперета са необходими такива качества и възможности, каквито и за да се пее опера. Нещо повече – някои оперетни партитури са безкрайно по-добри от някои опери...” Към това можем да прибавим още 75-те оперни и оперетни партии в репертоара на Геда и повече от 100 записа на цели спектакли или фрагменти – всички на оригиналните езици, на които са написани творбите. А Николай Геда знае основно 7 езика: шведски, руски, немски, италиански, английски, френски и латински. “Имах късмет, разказва той, че още от малък говорех три езика у дома, в Швеция – руски, шведски и немски. После в училище научих английски и френски. Шведите трябва да говорят чужди езици, защото иначе никъде по света не ги разбират. Влюбих се във френския език и буквално го попих, благодарение на френското кино... После научих латински и италиански. Говоренето на различни езици е предпоставка за владеенето на различни стилове...”
Цялостният оперен запис с участието на Николай Геда, който ще прозвучи в чест на 85-тия му рожден ден е “Живот за царя” на Михаил Глинка.
Наскоро ми попадна едно руско изследване за интерпретаторите на прочутата опера на Глинка “Живот за царя” или “Иван Сусанин”. След като изрежда достойните да се наредят в първата петица изпълнители на Сусанин, Антонида, Ваня – само и единствено руски имена, авторът без колебание признава: “естествено, най-добрият Собинин на всички времена е Николай Геда”. И това е наистина е така, защото единствен Геда изпява невероятно трудната ария на Собинин от финала на ІІІ действие “Братцы”, която всички останали тенори просто прескачат, защото освен седемте високи “до”, там има и три “ре бемола”. Записът на “Иван Сусанин” или “Живот за царя” е от 1957 година, с участието на солисти, хора на Белградската опера и оркестъра на концертното дружество “Ламурьо” с диригент Игор Маркевич. В ролите участват Борис Христов като Сусанин, Тереза Щих-Рандал – Антонида, Николай Геда – Собинин, Мелания Бугаринович – Ваня, и Джурдже Джурджевич в малките партии на полски пратеник и руски воин.
събота, 10 юли, от 20.00 часа
По публикацията работи: Цветана Тончева
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
