Емил Гилелс – великият и легендарният

На 19 октомври се навършиха 94 години от рождението му, а на 14 октомври – 25 години от смъртта. Последният му концерт е бил през септември 1985 в Хелзинки. Свирил е с най-прочутите диригенти и оркестри, плочите му са в колекциите на милиони меломани, а огромният репертоар включва почти всичко от барока до ХХ век. Какво ли не са писали и говорили за този изключителен музикант, какви ли слухове не са разпространявани по негов адрес. Твърде привлекателен обект за клюки, защото съвсем млад има лошия късмет да стане любимец на самия Йосиф Висарионович Сталин, който обичал за казва: “Гилелс е нашето злато”. След Втората световна война Гилелс е едва ли не единственият съветски музикант, свободно концертиращ из целия свят. От друга страна, за тежкия му характер също се носят легенди. И все пак – какъв е бил? Честолюбец? Отчаян смелчага, осмелил се на Първия международен конкурс “Чайковски” да присъди първата награда на американеца Ван Клайбърн – което в онази епоха се е считало за чиста идеологическа диверсия! Днес като че ли рядко се сещаме за пианиста Емил Гилелс и неговото изключително изкуство. Наричат го пряк наследник на Рахманинов по линия на Рубинщайн, един от най-ярките представители на така наречената “руска школа”. Някои стигат дотам да го определят като “олицетворение на държавността в изкуството” – в смисъл, че свиренето му притежава монументалност и апологетичност по отношение на всички детайли, за него няма второстепенни неща, всяка нота и фраза се представя многозначително, дори най-скромната миниатюра изглежда като парченце от огромна музикална скала. Това усещане е предадено великолепно от изтъкнатия музиковед, критик и пианист Григорий Михайлович Коган, който пише за Гилелс:
“Неговата виртуозност ни припомня легендите за Таузиг; тя не се “харесва”, тя потиска; тя е стихийна като вълнуващо – а не развълнувано! – природно явление. Каменната зидария на неговите широки и стабилни строежи действа на публиката неотразимо и радостно. Ритъмът му управлява хората, вълните на всеки следващ подем едва не изхвърлят слушателите от местата им. В световните концертни зали понякога може да се чуе и по-бързо темпо, и по-изкусна техника, както и по-рафинирано познаване на инструмента; но дори и най-изисканото пианистично майсторство бледнее, ако го чуете след необичайно плътния и компактен звук на Гилелс... Някои го упрекват за това, че не е достатъчно деликатен и го съветват да влага повече отсенки и оттенъци. Но пианистичната реч на Гилелс не е примитивна: тя е лапидарна. Нюансирането на дребно само би я лишило от стил: не можете да украсявате лавина с панделки – нали?...” И ако се съгласим с критика, че Гилелс е една “лавина на пианото”, то кой от композиторите, ако не Бетовен е олицетворение на лавината в музикалното творчество? Вероятно затова музиката на Бетовен има такова огромно значение за Гилелс. Той непрестанно изпълнява и записва концертите му, но за съжаление не успява да запише всичките му сонати. Още по-малко са бетовеновите изпълнения на Гилелс в нашата фонотека. Затова пък в новозакупения албум на Brilliant Classics, който представяме днес, е включен един великолепен концерт от октомври 1980 с по-рядко изпълняваните сонати №№ 7, 25, 26 и 27, както и уникален документален запис от 1984 на Соната опус 106 “Хамерклавир” – вероятно от последния концерт на Гилелс в Москва.

24 октомври от 14 часа

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!