Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Арфата е един от най-древните и безспорно най-старият струнен инструмент. Нейното раждане се губи далеч в ранните епохи на културната история на човечеството. За прототип на арфата се смята ловджийският лък, който с течение на времето „просвирил” - започнали да опъват 3-4 тетива и така те издавали различни тонове поради различната си дължина. Най-старата известна досега арфа е намерена в шумерския град Ур близо до Персийския залив, нейната датировка е около 2600 г. пр. Хр. Във Вавилон и Асирия я наричат „самбека”, в Месопотамия – „царица на инструментите”, а в Древен Египет има огромна популярност и я назовават „тебуни”. В средните векове често присъства в църковните оркестри и хорове. Дори в ХІ и ХІІ век да свириш на арфа е част от изискванията за аристократичното образование на англичаните. От ХІІ до ХІV столетие това е музикалният инструмент на бардове, трубадури, трувери, менестрели, минезингери, жонгльори, шпилмани и др. На пръв поглед арфата представлява голяма дървена триъгълна рамка с вертикално опънати струни с различна дължина и дебелина. Но сложното й устройство днес достига до 2000 детайла и различни декорации, които придават аристократичен вид на този нежен инструмент. Звучността му е приятна, докосваща душата, навява романтични мисли, има сребрист и поетичен оттенък, но за сметка на това арфата е със слаба динамика, без много възможности за нюанси и нейният тембър може лесно да бъде заглушен от останалите оркестрови инструменти. Затова най-честото й приложение е в лирични моменти.
