Тази събота по националната програма за култура и образование ще отпразнуваме рождения ден - но не на оперна звезда, диригент, режисьор или композитор. На 27 ноември се навършват точно 130 години от създаването на един от най-прочутите оперни театри в света - Teatro dell`Opera di Roma, или Римската опера - знаменита и легендарна с музиката, звучала там 13 десетилетия и със звездите, огласяли залата й с уникалните си гласове!
Римската опера е открита на 27 ноември през 1880 година, под името Teatro Costanzi със спектакъл на „Семирамида” от Джоакино Росини. Оттогава до днес претърпява много промени - както на сградата, така и на името. Залата на днешния Teatro dell`Opera di Roma разполага с 1600 места. Първото име - „Театро Костанци”, е на предприемача Доменико Костанци, частно финансирал проекта. Костанци наема известния милански архитект Акиле Сфондрини - специалист по изграждане и обновяване на театрални сгради. Римската опера е построена за 18 месеца. При оформянето й Сфондрини отделя особено внимание на акустиката. Оригиналната зала с 2212 места има три реда ложи, амфитеатър и два отделни балкона, а куполът е изрисуван с прекрасни фрески от Анибале Бруньоли. Костанци сам се занимава с мениджмънта на театъра и въпреки различните финансови проблеми, под негово ръководство Римската опера осъществява много световни премиери - включително тази на „Селска чест” от Маскани на 17 май 1890. След смъртта на Доменико Костанци през 1898, за кратко театърът е ръководен от неговия син Енрико, който става известен с организацията на друга велика премиера - на „Тоска” от Пучини, на 14 януари 1900. През 1907 „Театро Костанци” е закупен от импресариото Валтер Мокки от името на Международното и национално театрално дружество. През 1912 съпругата на Мокки - Ема Карелли, става директор на новата компания „Костанци” и прави много промени в структурата на театъра и трупата. 14-те години на нейното управление са характерни с това, че много важни оперни творби, които до този момент не са били представени в Рим, или дори в цяла Италия, са поставени в „Костанци”. Сред тях са „Момичето от Запад”, „Турандот” и „Триптихът” на Пучини, „Парсифал” на Вагнер, „Франческа да Римини” на Дзандонай, „Борис Годунов” на Мусоргски, „Самсон и Далила” на Сен-Санс. Руските балети на Дягилев също са поканени на римска сцена.
През ноември 1926 „Костанци” е закупен от Римския Градски съвет и името му е променено на Teatro Reale dell`Opera. В следващите 15 месеца сградата е ремонтирана и отчасти променена от архитекта Марчело Пианчетини и отново открита на 27 февруари 1928 с операта „Нерон” на Ариго Бойто. С този ремонт се правят доста важни промени - официалният вход е преместен и впоследствие там е изграден площад на името на Бениамино Джили. Амфитеатърът в залата е заменен с четвърти ред ложи и балкон. Целият интериор също е подменен, като най-впечатляващ е новият огромен полилей, съставен от 27 000 кристални висулки и обхващащ 6 метра в диаметър.
След края на италианската монархия през 1946, името на Римската опера отново е променено - на Teatro dell`Opera, а през 1958 сградата отново е премоделирана и модернизирана от Римския Градски съвет. За пореден път Марчело Пианчетини радикално променя архитектурния стил и дизайна на фасадата, входа и фоайето, но легендарната акустика на театъра все още съперничи на най-прочутите зали в света. През втората половина на ХХ век в Рим се случват не по-малко легендарни събития, сред които знаменитите постановки на режисьора Лукино Висконти и диригента Карло Мария Джулини - „Сватбата на Фигаро” от 1964 и „Дон Карлос” от 1965. От 2001 до 2010 музикален директор и главен диригент на театъра бе Джанлуиджи Джелмети, който трябваше да бъде наследен на поста от Рикардо Мути, но през октомври във вестник La Repubblica излезе опровержението на Мути, свързано с „всеобщи трудности, нападнали всички италиански оперни театри”.
В оперната вечер ще припомним няколко забележителни записа, осъществени от съставите на Римската опера в златната епоха на оперния театър от средата на миналия век. Сред тях например е „Любовен еликсир” на Доницети - любимо заглавие, изпълнявано, поставяно и записвано стотици пъти. Но регистрацията на Габриеле Сантини с хора и оркестъра на Римската опера, осъществена през 1952 за EMI днес е особено привлекателна за вещите оперомани заради имената на солистите: Маргерита Карозио - Адина, Никола Монти - Неморино, Тито Гоби - Белкоре. В „Норма” на Белини и „Риголето” на Верди ще чуем и легенди като Мария Калас и Франко Корели, Робърта Питърс и Юси Бьорлинг, а голяма част от вечерта е посветена на един от най-великите българи в историята на музиката - Борис Христов.
Връзката на Борис Христов с Рим е добре известна на меломаните. Рим е градът, където той учи в началото на 40-те години на ХХ век при великия Рикардо Страчари. Рим е градът, където се завръща след края на Втората световна война и на 28 декември 1945 осъществява официалния си дебют на сцена в академията Санта Чечилия с концерт, включващ няколко руски песни, арията на Лепорело и монолога на Борис Годунов. Месец по-късно в римския „Театро Адриано” Борис Христов пее Прощаването на Вотан с оркестъра на Санта Чечилия под палката на Франческо Молинари Прадели. И въпреки, че оперният му дебют е в „Бохеми” в Реджо Калабрия, Борис Христов бързо се завръща в Рим, за да представи брамсов рецитал в Санта Чечилия в началото на 1947, а после да дебютира триумфално на сцената на Teatro dell`Opera - Римската опера, като Пимен от „Борис Годунов”. Именно този бляскав дебют с прекрасни критики дава летящия старт на легендарната кариера на Борис Христов. А „Борис Годунов” - с трите си уникални басови партии, ще остане за него емблематична творба през целия му живот.
Тъй като фонотеката на БНР не разполага със запис на Борис Христов в „Борис Годунов” именно със съставите на Римската опера, тази вечер ще ви предложим това, което имаме - а то съвсем не е за пренебрегване: фрагменти от „Аида” и „Симон Боканегра” на Верди и „Мефистофел” на Бойто.
„Аида” е записана през август 1955 за RCA. Според критици и оперомани тя и до днес е „украшение за всеки каталог”. Вероятно защото първият глас, който чува слушателят, е великолепният бас на Борис Христов и само след тази първа реплика на Рамфис вече разбираш - това не е просто поредната „Аида”. Като прибавим имената на Зинка Миланова, Федора Барбиери, Юси Бьорлинг и Ленард Уорън, става ясно - величието на този запис е в гласовете на солистите. Разбира се, приносът на хора и оркестъра на Римската опера с диригент Йонел Перлеа, е също много сериозен. Ще чуете VІ и VІІ картини на операта.
„Симон Боканегра” от 1957 под палката на Габриеле Сантини предлага участието на три оперни легенди от средата на ХХ век - Виктория Де Лос Анжелес, Тито Гоби и Борис Христов. Коментарите са излишни, само ще припомня, че великите Христов и Гоби, освен великолепни партньори на сцената и приятели в живота, са били и роднини - били са женени за две прекрасни сестри. В Пролога на „Симон Боканегра” ще чуете Тито Гоби в ролята на Симон, Борис Христов - Якопо Фиеско, Валтер Монакези - Паоло Албиани и Паоло Дари - Пиетро, с хора и оркестъра на Римската опера, дирижирани от Габриеле Сантини.
„Мефистофел” на Бойто е регистрация за EMI, осъществена през октомври 1955 в Римската опера с участието на Борис Христов, Джачинто Прандели и Ориета Москучи, хора и оркестъра на Римската опера и диригента Виторио Гуи. Операта на Бойто, която поставя в центъра на историята за доктор Фауст не Фауст, а Дявола - Мефистофел, се нуждае от страхотен изпълнител за главната партия. Такъв звезден бас е бил Шаляпин, такъв звезден бас е наследникът на Шаляпин - Борис Христов. В записа на „Мефистофел”, макар и направен със съкращения, но отдавна превърнал се в колекционерско съкровище, Борис Христов е абсолютен властител. Ако героят му държи глобуса в ръцете си, то Христов държи в ръцете си цялата опера, той е доминиращият певец, доминиращият артист, доминиращият тембър. Всъщност, Мефистофел на Бойто не е партия, която той изпълнява много често. В годините на записа той я пее в Ла Фениче във Венеция с партньори Магда Оливеро и Джани Поджи и диригент Оливеро Де Фабритиис. Истинският му триумф в ролята идва през 1961 в Чикаго. Тогава Карло Бергонци е Фауст, а Илза Лигабуе дебютира в Америка с такъв успех, че някои тогава казват, че е надминала Калас и Тебалди. Антонино Вото дирижира „Мефистофел” в Чикаго, а Борис Христов е повече от впечатляващ.
Що се отнася до записа, който ще ви предложим, вероятно съставът не може да се мери с този от Чикаго, но и Ориета Москучи и Джачинто Прандели имат своите звездни мигове по световните сцени. Тъй или иначе - нашата тема е „Римската опера на 130 години и Великият българин Борис Христов в Римската опера”, тъй че - насладете се на „Мефистофел” от Бойто със съставите на Римската опера, дирижирани от Виторио Гуи. В ролите ще слушате: Мефистофел - Борис Христов, Фауст - Джачинто Прандели, Маргарита - Ориета Москучи, Марта - Амалия Пини, Вагнер - Пиеро Де Палма.
Съдържание на операта „Мефистофел”
събота, 27 ноември от 20.00 часа
