„Всъщност човек се познава по това, за което благодари!”
Няма добър и лош човек - това е като две страници на една книга, ми каза Вера Кочовска. Най-големите трудности и „враговете” ни са ни научили на нещо по-важно и това е нашето отношение към този човек или ситуациите, както и какво сме научили от всичко случило се. Не може и не трябва да си останем само с емоционалната страна от събитията. Това са уроци, които всеки трябва да разбере и приеме.
Баба ми ме е гледала, а аз предимно съм стоял в къщи и съм играл. Имам по-голям брат, който не се е занимавал с мен. През цялото време съм измъчвал баба ми да ми чете приказки. Радвал съм се да бъда в двора на къщата в Сандански и съм си говорел с животните.
Това, което правим днес, утре ще бъде история... Затова трябва да работим спокойно, без да се вманиачаваме. Духът програмира тялото. Ние избираме кога и къде да се родим. Ако човек е верен на интуицията си, той винаги ще бъде щастлив. Това, което не можем да разберем, наричаме лъжа, а за детето то е фантазия. Учител може да бъде всеки и всичко, пътищата към знанията са много. Истинският родител не е биологичният, а този, който съхрани детското у децата, докато не узреят сами да излязат от детството си. Все още се раждат деца, просто защото трябва да се раждат. Трябва да дойде времето, когато децата ще бъдат мисия!
За какво фантазирам? Като малък не знаех, че има такава професия режисьор. Но в Сандански си правехме театър с песни, танци, организирах децата. Но това е ставало случайно. Мечтал съм да се занимавам с нещо, свързано с природата, учил съм биология в Националната природо-математическа гимназия.
Арабите имат една поговорка: до 3 години с детето трябва да се държиш като с цар, до 7 - като с роб, до 12 - като с равен, а след това като с приятел! Това предпазва от комплекси... Човек трябва да приема нещата, да ги преживява. Хубаво е да се научим, че преживяването е уникално нещо, а не докато то се случва, ние да чакаме и говорим за другото, следващото. Мечтите и фантазиите са добри до едно време.
В Сандански ми мирише на босилек и това ме кара да се чувствам щастлив, когато отида там...”
Ако се питате кой е Стилиян Иванов - ще ви отговорим съвсем кратичко: кинорежисьор. А по-подробно - той е подвластен на казаното от Петър Димков: „Най-великата сила е мисълта. Каквото и когато да мислим, ние съграждаме от невидимата материя нещо, което привлича към себе си сили, да ни помагат или да ни вредят според характера на нашите мисли. Затова първата крачка е да управляваме мислите си чрез своя разсъдък. А втората крачка изисква от нас да развием у себе си навик за оптимистична мисъл. Няма лекар, който да премахне болестите на тялото и душата така, като ги премахва радостната мисъл.”
Сигурни сме, че искате да чуете и нашия разговор с кинорежисьора Стилиян Иванов в „Повтори фантазията”.
