Родена съм в Източните Родопи. Обичам да ходя сред планината, не обичам затворени пространства. Майка ми беше педагог в Крумовград. Баба ми бе прелестна жена, смятаха я за властна, но за мен беше спасителен пояс. Много хубаво пееше родопски песни. Първото ми запознанство със словото бе песента. По-късно събориха малката ни къщичка, а там ухаеше на лимони - баба ги отглеждаше в саксии. Веднъж се правех на лекарка, взела съм един нож и така порнах приятелката си, че непременно трябваше да отиде на истински лекар. Много пъти са ме питали защо не съм станала лекар. Може би защото в Крумовград много играехме на театър, избирахме си всеки път различни роли. А много ми допадаше да се катеря по терасата, която имаше керемиден покрив, та и върху него, а оттам можех да гледам към лятното кино и филмите... Мислех си, че детството ще продължи безкрай. За мен домът значи уют, отношенията в дома, тишината която можеш да си предложиш. Липсвало ми е огнището, затова си направихме камина.
По някой път си мисля, че съм била номад - непрекъснато се движа, бързо говоря. Аз съм духовен пътешественик. Мечтая за пътешествия, да разглеждам и научавам нещо ново и ако може да съм по-самичка... Сега се зареждам в панагюрската къща, взимам въдичка и ходя на риба. Нямам нервна система да чакам и нищо да не хващам, затова отивам, където знам че е зарибено. Хващам рибката и после я пускам във водата... Обичам и с цветя да се занимавам, зяпам гроздето есенно време, по някой път се качвам върху една скала и си разговарям с нея. Чувствам се заредена така, както като малка се зареждах в скута на баба. Там израснах. Все си намирам за какво да поплача: кадър от филм, дете чиято сълза се е търкулнала по бузата, увехнало цвете...
Все си мислех, че ще се откажете да ме каните, тъй като аз съм много притеснителен човек, но вие продължихте...
Продължихме и не съжаляваме за упоритостта си, защото благодарение на това наше качество се запознахме и с „приказливата” страна на актрисата Мария Каварджикова. Ще ни повярвате и вие, слушатели на програма „Христо Ботев”, като чуете разговора ни в предаването.
