Академик Антон Дончев връчва на академик Христо Недялков (вдясно) наградата "Сирак Скитник" за изключителни заслуги в утвърждаване авторитета на БНР като културна институция и обществена медия и във връзка с 50-годишнината на хора и дългогодишния му принос в утвърждаване на българското песенно творчество и музикално изкуство.
Снимка: Булфото
„Израснал съм с музика в музикалното градче Дряново. Много музиканти имаше в града. Цял живот съм слушал музика и съм се занимавал с музика. Хубав спомен имам от Васильовден. Събирахме парички ние, децата, но преди това си правим сурвачки. И като тръгнат железничарите сутрин на работа – те ходеха с униформи, пеша, снегът дълбок и вървят в редица по един, ние, децата със сурвачките, ги сурвакаме един по един. Те бъркат в джобовете си и се чува че вътре звънкат много петачета, вадят едно и дават на всеки от нас. И така, след всеки десет крачки - по едно сурвакащо дете и по едно петаче... Получавах подаръци – дървени играчки, правени от бащите ни, и железничарският Дядо Коледа ни ги донасяше. Разликата между Дядо Коледа и Дядо Мраз... Дядо Мраз е излезнал от една приказка със Снежанка, облечен е в бяло. Докато Дядо Коледа целият е в червено и няма Снежанка, а има джуджета...
Като тръгвах първи към училището, понякога си подсвирквахме с другите. Много ми допада песента „Събуди се момче” по стихове на Кръстьо Станишев. Много ми говори за моето градче – там завърших гимназия.
Баща ми е от село Михалци, до град Павликени. Неговият баща е бил певец, протопсалт в селската църква – дядо Христо, на когото съм кръстен. Баща ми е свирел на цафара и като идва в Дряново, постъпва във фабриката за вагони като общ работник. Иначе е бил страхотен майстор-дърводелец. Но събира талаша от направените вече пейки във вагоните. След това държи изпит – чешит беше – и чака резултата. Казват му: браво! само един беше против! Но той не е доволен и пита кой е против и се заканва: от талаш ще го направя, не от дърво!
Железничарите имаха драмсъстав, имаха хор...Баща ми биеше тъпана в оркестъра или чинелите, не знаеше нотите. Основател е на железничарския мъжки хор в Дряново, идвал е на фестивали в София. И аз от малък съм ходел по репетиции. Така хоровото изкуство ме завладя. Учителят разбра, че съм музикален и веднага ме извади да пея. Свирил съм и на устна хармоника. Много ми трябваше цигулка. Дядо Станчо беше лютиер и ми направи цигулка. Тогава имахме униформи и ми откраднаха шинела, а няма откъде да вземем плат. Продадоха цигулката, купиха плат, направиха нов шинел и вече го държах в класната стая. В читалището имаше едно пиано и кюмбе. Първо пътувам, паля кюмбето и започвам да свиря – така се подготвях за Академията... Моите песни връщат към детските спомени. Вярвам в нещо, живях за него и искам да се върна при него...”
Не само песните на академик Христо Недялков връщат към детството. Нашият разговор в предаването „Повтори фантазията” също го върна към детството и детските спомени. А какво по-добро от това да чуеш академик Христо Недялков, създал толкова песни за децата, какъв е бил като дете...
неделя, 6 февруари, от 10.00 часа
По публикацията работи: Милена Димова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
