„Обичам да осъществявам фантазиите си. Моето детство е много особено. Премина между два града – Бургас и София. Голяма част от рода ми е от Бургас. Детството ми носи умилително отношение, но не ме разнежва. Имах хулиганско детство, аз обичам хашлаците в живота. Харесвам Джон Ленън, Бийтълс – за другите може да е ретро, но за мен не е. Песните им непрекъснато провокират съвремието. Не бих ги нарекъл класика. Тяхната музика носи бъдеще. А класиката носи препратки към минали времена. В детството си исках винаги да бъда футболист, но разбрах че няма да ми се получи. Нищо друго не съм искал да стана. И така се превърнах в известен фен на футбола - детската ми страст. Никога родителите ми не са имали планове за мен, никой не ме е притискал да уча. Това е много важно. Баща ми беше инженер, майка ми – учителка по немски. Но аз имам проблем с езиците – знам, че никога няма да стигна фазата в чуждия език да се изразявам по моя си начин и няма да съм аз! Затова винаги използвам преводач. Сега си мисля, че трябваше една идея да бъда по-материален, а не непрекъснато да преценявам проблемите на близките. Детството ми носи аромата на море и две жп-гари между Бургас и София. Ставам дете, когато съм на стадиона – тогава ставам девствен, цветът ми е друг. Пиша от малък, не знам какво ме провокира. Никога не съм имал работно време. Мисля, че нещата сами си идват. Не мога да влизам в срокове и оставям нещата да текат спокойно. Но човек, когато пише, трябва все пак да има дисциплина. Аз я нямам...”
Интересно е да чуете как говори журналистът Елин Рахнев, как създава словесни образи и картини. Може би затова той на първо място уточнява че е журналист, после поет и драматург.
неделя, 13 март, от 10.00 часа
По публикацията работи: Милена Димова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
