Либрето: Рихард Вагнер (по старинна легенда от Х в.).
Първо изпълнение: 28 август 1850 г., Ваймар.
Първо изпълнение в България: 5 октомври 1934 г., София.
Действащи лица
Лоенгрин - тенор
Хайнрих Птицелов, германски крал - бас
Елза фон Брабант, принцеса – сопран
Херцог Готфрид, неин по-малък брат - без пеене
Фридрих фон Телрамунд, граф на Брабант - баритон
Ортруд, негова съпруга - сопран/мецосопран
Кралски вестител - бас
Четирима брабантски рицари – тенори
Четирима пажове – сопрани
Място и време на действието: град Антверпен, първата половина на Х в.
Първо действие
На брега на река Шелда в древната земя на Брабант. Тук под стария дъб, където се огласят законите, крал Хайнрих Птицелов иска да обедини всички местни благородници и рицари в името на германската корона. Но задачата е трудна – съществуват раздори, за които Фридрих фон Телрамунд разказва и моли краля за помощ. Преди смъртта си херцогът на тази провинция оставя на Фридрих дъщеря си Елза фон Брабант и невръстния си син Готфрид, който скоро след това изчезва безследно. Фридрих подозира за това Елза. Кралят е поразен от красотата и дълбоката скръб на Елза и не може да повярва на това чудовищно обвинение. Елза му разказва свой сън, в който прекрасен млад рицар я спасява. Крал Хайнрих предлага спорът да се разреши с честен двубой между Фридрих и онзи, който дръзне да защити честта на Елза. Всички чакат нетърпеливо, а Елза отправя поглед в далечината, където по река Шелда пристига сребърна ладия, теглена от бял лебед. В сребърни доспехи слиза младият и красив рицар Лоенгрин, познатият на Елза от съня й. При вида на лебеда Ортруд, жената на Телрамунд, пребледнява и се скрива. Неизвестният рицар заговаря нежно принцесата, тя му обещава никога да не пита за името му и откъде е дошъл, а той защитава честта й в двубоя с брабантския граф. Победеният Телрамунд и жена му Ортруд ще бъдат изгонени от херцогството.
Второ действие
В една от нощите в замъка се виждат ярко светещи прозорци и две сенки в двора – криещите се изгнаници Ортруд и Телрамунд. Двамата съпрузи се обвиняват едни друг за сполетялото ги, но Ортруд не отстъпва и намира коварен план. Сянката на съмнението трябва да обхване Елза, за да забрави обещаното и да попита за името на своя любим непознат рицар.
Елза се появява на балкона, пее за своето щастие и се трогва от жалбите на Ортруд. Затова приема злата жена в замъка.
На разсъмване площадът се изпълва с народ и вестителят на краля обвява за изгнаническата присъда на клеветника Фридрих фон Телрамунд. Същото ще сполети и тези, които дружат с него. Властта в Брабант се поверява на защитника на принцеса Елза.
Настъпва денят на тържествената брачна церемония. На стъпалата на храма неочаквано Ортруд спира Елза и я пита за името на избраника й. Принцесата моли Лоенгрин да я защити от тази коварна жена. Той заповядва на Ортруд да напусне замъка и влиза заедно с любимата си в храма. Но Елза е смутена и замислена.
Трето действие
В покоите на младоженците са Елза и непознатият рицар. Звучи сватбен хор, влизат дамите, рицарите и пажовете, след което Елза и Лоенгрин остават насаме. Елза го обича, но в сърцето й се прокрадва съмнението и тревогата кой все пак е той? Лоенгрин напразно напомня за клетвата й. В стаята се промъква Телрамунд с меч в ръка. Елза го вижда и предупреждава съпруга си. Нашественикът пада сразен. Лоенгрин поръчва на придворните дами да облекат Елза с най-хубавите й дрехи. След това й обещава, че ще отговори на всичките й въпроси на брега на Шелда, под вековния дъб, пред крал Хайнрих и всички рицари на Брабант. Оттегля се тъжен, а Елза потъва в скръб.
На уреченото място пристигат всички. Васалите на Телрамунд поставят тялото на господаря си до победителя, но Лоенгрин е тъжен – той трябва да напусне Брабант, защото неговата любима Елза не е изпълнила обещанието си. Той разказва как е дошъл от далечна страна. Негов баща е рицарят на Граал – Парсифал. Самият той, Лоенгрин, е един от малцината борци за правда и справедливост. Но може да живее сред смъртните хора, само ако те не знаят името му. В противен случай веднага трябва да ги напусне.
Лоенгрин се сбогува със своята любима, а по реката пристига красивата бяла ладия с гордо порещия вълните лебед. Ортруд ликува – рицарят ще отплува и никой няма да разбере, че този лебед е омагьосаният от нея брат на Елза херцог Готфрид. Бял гълъб долита при ладията. Лоенгрин сваля веригите от лебеда и той се превръща в красив юноша. Теглената от белия гълъб ладия с Лоенгрин се загубва зад завоя на реката. Елза извиква “Моят съпруг!” и пада мъртва в ръцете на брат си.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
