На 7 март великолепното българско сопрано, което разбуни духовете в театър Шатле миналия октомври в Реквиема на Верди, направи своя дебют в Парижката национална опера като Луиза в „Луиза Милер” на сцената на Опера Бастий. Критиката я нарече „сопраното Страдивариус”, а списание „Опера” излезе с нейния лик на титулната си страница и публикува интервю с нея. Любопитно е, че в 40-годишната история на списанието само трима българи са били на неговата корица – Райна Кабаиванска, Ана-Томова Синтова и Николай Гяуров. Ето че още една българка е във фокуса на парижките ценители – Красимира Стоянова.
Болшинството млади певци започват кариерата си с участия в конкурси. Така ли беше при вас?
За някои конкурсите са много важно нещо и бележат решителен етап в бъдещата им кариера. Но не и при мен. Откровено казано не смятам, че конкурсите помагат за всестранното развитие на певеца-артист. Сравнявам конкурсите със спортни състезания, където с 2-3 подготвени арии младите певци препускат от град на град, за да спечелят някоя награда и да бъдат забелязани от импресарии и директори на театри. Това, което помага за израстването на един певец, за оформянето му като личност, за изработване на правилна преценка за предела на гласовите му възможности – всичко това се постига с практиката на сцената, с участия в спектакли, с адаптация към партньорите и режисьорските изисквания. А не това, че се е харесал на това или онова жури.
Забелязахме ви за пръв път в ролята на Рашел от „Еврейката” на Халеви на сцената на Виенсата опера.
Преди Виена първата моя Рашел направих в София, после в Тел Авив и в Германия. Това не е никак лесна роля, макар че намирам за по-трудна Валентина от „Хугеноти” на Майербер, която направих в Карнеги хол. Критичните моменти за Рашел са във II действие с последователните ария, дует и терцет, както и големият ансамбъл в III действие. Едва тогава са минали големите трудности. Рашел е свръхтрагичен и покъртителен персонаж за този, който иска да се потопи в цялото душевно богатство на героинята. Това е една от любимите ми роли и съжалявам, че не получавам често покани за нея.
Луиза Милер, с която дебютирате на парижка сцена не си ли прилича с Рашел?
В чисто психологически план – да! И в двата сюжета действието се развива в планините на Швейцария. И двете са подведени от своя богат, представящ се за обикновен младеж любим. И двете трябва да излъжат, за да спасят бащите си. Луиза също е една силно драматична личност, а във вокален план партията дава възможност да се разгърнат напълно всички аспекти на гласа и целия артистичен ресурс на изпълнителката. В известни отношения предпочитам Луиза пред Виолета, която е една златна роля за сопрано като мен. Трудността при Луиза идва от това, че характеристиката на образа трябва да се предаде с богата палитра от нюанси, цветове и отсенки на гласа. Луиза е едновременно и невинна девойка, и страстно влюбена жена. Еволюцията на интригата върви паралелно със засилване на драматичния градус и драматичните акценти в пеенето.
Считате ли Рашел и Луиза за основни стълбове във вашата кариера?
Това са две от ролите, в които се чувствам удобно, но за щастие имам и други любими. Старая се да балансирам между тежките и не толкова опасните в драматично отношение партии.
В репертоара ви има рядко изпълнявани роли, като тези в оперите на Антонио Карлос Гомес „Фоска” и „Гуарани”.
Наистина това бе в началотона кариерата ми в София и жалко, че един толкова италиански бразилски композитор се играе много рядко в Европа. Когато преди 3 години записвах за „Орфео” рециталния си диск с оркестъра на Мюнхенското радио и диригента Фридрих Хайдер, държах на всяка цена арии от тези 2 опери да бъдат включени. Има видеозаписи и на двете опери с почти изцяло български състав, но са за разпространение само в Бразилия.
Би ли могло да се даде и на вас, както на Мирела Френи, определението prudentissima (много предпазлива и целомъдрена)?
Напълно приемам този епитет prudentissima. Творческият път на Мирела Френи трябва да служи за пример на всеки млад певец. Аз оставям гласа си да се развива естествено. Напредвам бавно и методично, стъпка по стъпка. Тези, които поемат рискове, надхвърлящи възможностите на гласа им, не остават задълго на сцената. Свидетели сме на унищожени кариери заради неразумния избор да стигнат много бързо и то много далеч.
Канят ви най-големите оперни театри днес.
С изключение на Миланската Скала, пяла съм на всички най-големи оперни сцени по света, но наесен с хора и оркестъра на Скалата под диригентството на Даниел Баренбойм ми предстои участие в Реквиема на Верди в Болшой театър в Москва. И все пак за мен най-голямо значение в кариерата ми има Виенската държавна опера. Там бях забелязана в „Еврейката”, там направих най-значимите си роли, там пея вече 12 години! Особено се гордея с титлата „Камерзенгерин”, с която бях удостоена от този театър през 2009. Това е истинска благородническа титла за пеене!
Отношенията ви с режисьорите?
Досега не съм имала конфликти с режисьори. Държа всеки много добре да защити своята представа за това, което ще се прави. Имала съм късмет и че не са ме карали да върша екстремни неща, както се случва напоследък. Не бих приела гротескни, изопачаващи произведението ситуации, в които самата аз не бих могла да се позная. Трябва да уважаваме себе си и публиката. Не съм съгласна с цинизми и сексуални сцени, които се допускат на оперните сцени.С тях всяка изначално благородна интрига се опорочава и обезличава. Бива ли Дездемона да яде спагети, за да покаже че е италианка?
Защо все още имате малко издадени дискове?
Не съм изкуствено създаден медиен продукт и не присъствам постоянно в списъка на новите записи. Звукозаписният пазар е нещо много специално. В известен смисъл дори той може да представлява опасност за онези, които са готови на всичко, само и само да станат известни. Моят диск за Орфео е мой истински портрет, който разкрива точно коя съм и какво мога с арии от „Хугеноти”, „Самодивите”, „Симон Боканегра”, „Фоска”, „Гуарани”, „Хофманови разкази”, „Иродиада”, „Луиза Милер”, „Еврейката, „Битката при Леняно”- все роли, които съм изпяла на сцена. Имам участие за „Хармония мунди” в Малка Тържествена меса и „Стабат Матер” на Росини с дир. Маркус Криид. Предстоящо е излизането на новия ми компактдиск за „Орфео” със славянски арии из „Мазепа”, „Царска годеница”, „Снежанка”, „Русалка”, „Продадена невеста” и др. с диригента Павел Балев. Имам вече издадени песните на Пучини за българската фирма Гега ню, както и 2 DVD на „Еврейката” с Нийл Шикоф за Дойче Грамофон и „Отело” с Хосе Кура за Опус Арте.
От разговора с вас добивам представа, че пеенето за вас е почти религия.
Гласът никога не лъже! Ако един артист е откровен и честен, гласът е най-точното отражение на неговата душа и публиката веднага усеща подаръка, който й се прави. Тогава се получава пълноценно общуване между певец и публика. Аз дълбоко вярвам в духовното измерение на оперното изкуство.
Пиер Кадар
Списание „Опера”, брой 60, март 2011
