Хилверсум е пълен с колела. Често пъти са просто оставени или направо захвърлени пред магазините и кафенетата. Всички изглеждат стари и почти еднакви. Като че ли няма особено значение кое или чие колело ще подкараш, излезеш ли на улицата. Имат статут на аксесоар като чадърите. И тъй като тук вали почти непрекъснато, колоездачите с чадъри са честа гледка. А онези, навлечените с дъждобрани, приличат на палатки, гладко плъзгащи се в дъжда. Идеята за елегантност е прокарана в градините и интериорите – бледи и нежни цветове, меки закръглени обеми, приглушено осветление.
Фичър конференцията в Хилверсум също заложи на идеята за елегантност, въпреки или, по-точно, заедно с вечерната колоездачна обиколка на града за фичърмейкърите от Европа, разделени в групи по шест. Елегантност в използването на звука като средство за влизане в интимността, елегантно разказване на животи и любови чрез непринуденото им на пръв поглед показване като поредица от случки, елегантно и самоироично поставяне на автора като обект на собственото изображение. Дали става въпрос за “Двойният живот на моя дядо” на датската авторка Ана Таулов, за последователното осиновяване на две деца от Гватемала от майка англичанка и баща италианец, които живеят в Ирландия във фичъра “Скъпоценните” или странното приключение на младия холандски журналист Флорис Алберс, който се наема да убеди собствения си дядо, че е възможен диалог със съседите му чужденци, вместо типично расисткото: “зарежи ги, тия за нищо не стават”, навсякъде светът е подслушан и преразказан чрез интригуващо построени аудио истории със сполучливо намерен баланс между интимно и публично, емоция и форма, намиране и разкриване на голямото в малкото.
Фичър конференцията започна с последователното прослушване и дискутиране на два фичъра за трансплантации – българския “Трансплантации” на Десислава Попов и австрийския “Не през твоя живот” на Щефан Вебер. Докато българският проследява три автентични истории на трансплантации, австрийският комбинира парадоксално иронично литературен текст с автентични записи на възрастна жена с трансплантирано сърце, която сменя едновременно и двете батерии за трансплантираното си сърце въпреки многобройните инструкции и причинява смъртта си. Българският фичър получи висока оценка за съчетаването на три различни преспективи в третирането на темата, за привидно отсъстващия разказвач-репортер, за грабващото начало и смелото неукрасено показване на действителността. Австрийският получи комплименти за елегантната музика и саунд дизайн на автора Стефан Вебер, но беше критикуван за липсата на конструкция и механично обединяване на литература и реален живот.
По публикацията работи: Даниела Манолова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
