Eмисия новини
от 19.00 часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Честит рожден ден на Никола Гюзелев - гласът, който рисува

Снимка: БГНЕС
Никола Гюзелев на 75 години! Той самият се забавлява като размества местата на цифрите с думите: „Не обръщам внимание на тези неща. Е, от време на време все пак се позамислям: не съм в началото. Към края съм! Ама не си го слагам много на сърце. Не ми липсва сцената. При мен всичко стана някак плавно и в началото, и в края.Оказах се на оперната сцена едва ли не без да искам. Пеех хубаво, но следвах живопис. А сега и със сцената стана, както със живописта… Напял съм се вече.” Това твърди Никола Гюзелев в едно от последните си интервюта.
Да, ама на неговите почитатели хич не им се иска да е така. Защото са съпреживели немалка част от тези фантастични почти 45 години сценичен живот на великия бас. Помнят и други негови думи:” Чувствам се невероятно на сцената. Сякаш съм роден там. Пеенето е велико изкуство и аз му принадлежа.”
Певецът казва, че не обича комплиментите, че все гледал да се измъкне, когато на входа на театъра го чакала тълпа поклонници. Аз пък се чудя, как след превъплащение на Гюзелев в ролята на Мефистофел може да се избяга от комплиментите. Мисия невъзможна, общо взето. Дори за „Кориере де ла сера”, където пише:” Внушителен глас, ярка артистична дарба, пластична фигура… Никола Гюзелев е един от най-съвършените баси, които сме слушали…”, удивляват се италианците. А певецът ни помага да надникнем зад кулисите: „Дължа много на живописта в изграждането на образите. С око на художник следя тялото, ръцете, походката, гласа…Сякаш рисувам в момента…”. Е, така е… Гюзелев рисува и още как! Не само на сцената, а в съвсем буквалния смисъл. Наричат го най-добрия художник сред певците и най-добрия певец сред художниците. „Не съм завършил никакви консерватории и Слава Богу”, уточнява Никола Гюзелев. „ Щяха да ми развалят гласа! Макар,че по онова време имаше много добри педагози у нас. Бях си решил да ставам художник и друго не исках. Изкарах Художествената академия, а педагозите се бяха отчаяли, че ще ме изгубят като глас. След това неочаквано тръгнах на уроци при проф. Бръмбаров…”
Впрочем Гюзелев за първи път усеща тръпката когато е на 11 години - в училищния спектакъл на „Малкият цигулар” по Сенкевич в родния Павликени. Все по-уверено държи четката до мига, в който чува монолога на Борис Годунов. През 1960 след просшлушване в зала България, диригентът Хорст Щайн предлага на Никола Гюзелев договор за Берлинската опера. Бъдещият певец се колебае. Тъкмо в този момент се намесва Нейно Величество Съдбата. „ Ако не бях срещнал проф.Бръмбаров на стълбите в консерваторията, вероятно той щеше да ме потърси. Бяхме си хвърлили мерака! Месеци наред само се разпявахме, крояхме планове…”, спомня си Гюзелев. Дебютът му в Софийската опера е през 1961 в спектакъл на Турандот и в компанията на Никола Николов, Катя Попова, Юлия Винер…Две години по-късно Никола Гюзелев се появява на сцената като Филип ІІ и… оставя всички след себе си на конкурса за млади оперни певци в София.
Филип ІІ от Дон Карлос на Верди: едно от най-впечатляващите превъплащения на Никола Гюзелев. На 26 години е, когато усеща тежестта на кралската корона. Ще му се наложи да я носи с горда осанка десетилетия наред. Въпреки всевъзможните препятствия и коварни удари, които идват от различни посоки. Колкото до ролята на Филип ІІ, с нея Никола Гюзелев дебютира и в Миланската скала през 1970, а в Рим участва в знаменитата постановка на Висконти. „Понякога не обогатявам, а опростявам нещата”, казва певецът.” Филип и Борис са тежки психологически роли. Пял съм ги твърде млад. В началото търсех нюанси. Изпробвах всеки детайл. Като художник – всеки пръст, движението на ръката, лицето, грима…По-късно реших да ги опростя и направя монолитни.” Ролите на Никола Гюзелев: навярно са повече от 70.
През 1965 е първият му Борис в София. Същото лято на фестивала в Залцбург участва като Пимен в легендарния спектакъл на Караян. Няколко месеца по-късно Гюзелев стъпва на сцената на Метрополитен в Ню Йорк в ролите на Рамфис, Колин, Командора… Март, 1966 - Досифей в "Хованщина" и триумф в Сан Карло в Неапол. Изумителен образ гради Никола Гюзелев в тази опера. „На сцената винаги импровизирам”, твърди певецът. ”Понякога така се връщам назад, но после усещам силен импулс. Нещо като тласък напред. Не се страхувам от грешки. Важното е да търсиш…”
„Ролите на Гюзелев излъчват особена душевна мекота, благородство, хубост – сценична и вокална”, отбелязва Розалия Бикс. Сещам се и за една знаменателна фраза на прочутия бас:” Кариерата на певеца не е спринт, а дълго бягане.” Така е, спор няма! И Гюзелев го доказа по невероятен начин. Остави своя следа с ясно очертан релеф в най-престижните световни театри: Миланската скала, Ковънт Гардън, Метрополитен, Болшой, Театро Лисео в Барселона, и още в Берлин и Париж, Рим, Парма, Торино…Преди време помагаше на младите в Академията „Борис Христов” в Рим. Усещаха го не като мастит професор, а като приятел, който твърди че не живее с горчивините на живота. „Изкуството ни е силно със страстите, но същевременно изолирано, елитарно. Затваря ни в кула от слонова кост. В друг свят и измерение. Слава Богу,в годините съм принадлежал към кулата. Въпреки мърсотията, пречките, хотелите, прашните сцени…Много проза имаше в живота ми. В спектакъла обаче се потапяш в друг свят. Не оставаш непрекъснато в калта…”
Дълги години наричаха Никола Гюзелев „ пазителя на белкантото”.
А силата му бе в това, че правеше нещата с инстинкт,интуиция и чувство! Гюзелев има и удивително чувство за хумор. Здраво е стъпил на земята (въпреки лъвската си зодия) . И не се дава на журналистите. Те, както си му е редът, все човъркат… Маестрото пък контрира: „Не съм си изгубил дарбата, както писаха някои.Човек обаче не бива да надскача собствената си природа. Пеенето иска сила, много енергия. Изсмуква те докрай…” Е, тъкмо към това време ще ви върнем, драги маестро! Към триумфа на вашия Борис Годунов. За него през 1971 Жак Лоншан пише в „Монд”: „Гласът на Гюзелев е удивителен! Глас, чийто тембър се раздипля в съзвездие от скъпоценни камъни.” Впрочем, Никола Гюзелев вае образа на злощастния монарх под погледа на режисьори като Покровски и Любимов. С Андрей Тарковски пък работят в Ковънт Гардън.
„Той създаваше суперреализъм с усет на кинаджия”, спомня си певецът. „Веднъж тенорът (англичанин) влезе по грешка в сложна драматична сцена. Остро реагирах, а Тарковски отвърна:” Така и така е влязъл, дайте да измислим нещо…” Ето това е истинският творец! Имало е критики, че моят Борис не бил достатъчно царствен. Че какво му е царственото на Борис? Първите му думи са: „ Скърби душата от страх…” Умира от страх, че е взел трона по престъпен начин. Тарковски казваше: „ Не дръж властта и силата така царствено. А като дете, което се бои да не му отнемат играчката…”
Ще прозвучи цялостен запис на операта „Борис Годунов” от Мусоргски. В записа от 1975 година Никола Гюзелев се превъплащава в ролите на Борис и Пимен. С участието на Любомир Бодуров, Асен Чавдаров, Вертер Врачовски, Сабин Марков, Димитър Дамянов, Кирил Дюлгеров, Надя Добрианова, Рени Пенкова, Александрина Милчева, Бойка Косева, Нели Божкова, Петър Бакърджиев, хора и оркестъра на Софийската опера с диригент Асен Найденов.

Съдържание на операта "Борис Годунов"

събота, 20 август, от 20.00 часа
По публикацията работи: Ивета Грънчаров
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.