„Фантазията е форма на свързване с реалносттта между нашия ум, опит, света около нас. Те биват най-различни. Много често връх взимат примитивните, разрушителните фантазии. Не е еднозначно – само положителна или отрицателна. Не само децата имат фантазии. Но детските фантазии бележат целия живот на човека и без да си даваме сметка те движат или ограничават нашите избори като зрели вече хора. Познаването на фантазиите и изучаването е сериозен предмет на изследване... да се разграничи света на фантазиите от света на реалността. Ние можем да трасформираме в реалност все по-голяма част от нашите фантазии и в зависимост от това какви са фантазиите ни, можем да създаваме музика, картини, изкуство, социални проекти или да рушим. Човешките организации в голяма степен са продукт на своите създатели... на техните фантазии. Първите 7 седмици са най-важни, буквално първите дни и месеци на живота се формира матрицата първичен опит с майката. Да има загрижена добра майка - по възможност неговата биологична. Ако си израснал при добра майка, си по-здрав и положително настроен. Затова трябва да се погрижим децата да раснат със своите родители, за да имат градивна фантазия. Бащата се появява по-късно в живота на детето. Той въвежда реалността, че майката не е само негова, само на детето. В моето детство имаше много книги, бях гледано дете с много любов, израснах с много жени, глезен и обичан, смятаха ме за талантливо дете и вдъхнаха това усещане у мен! Беше забавно, защото в къщата имаше много хора. Там беше семейството на майка ми и баща ми, на баба и дядо, на прадядо и прабаба. В този род са дълголетници, така че раснах с хора от друго време. Един от детските ми спомени е рядък за човек, роден в края на 60-те години - една от моите прабаби е участник, свидетел в Илинденското въстание. Така че имам разказ от първа ръка за турското робство. Това е тази македонска линия в семейството, която е революционно-героична. Другата линия е академична. Много хора имаше, които се занимаваха с наука – вуйчо-психиатър, майка ми - библиотекар, баща ми - лесовъд, професор, а после и академик. Имаше много мъже, които влизаха и излизаха от дома и пътуваха по света. Знаеха езици, носеха вещи, на които много се радвах. В двора се биех с другите деца, бях див и правехме експедиции по старите тавани. Там намирахме гнили врати, прашасали неща, умрели гълъби, стари костюми, за които се чудех дали наистина хората са ги носели, а вероятно са били театрални костюми. Намирах музикални инструменти, книги, учебници по психиатрия...”
Сложна е професията на Харалан Александров - социален антрополог. И тъй като е сложна и за обяснение, най-добре е да слушате разговора ни в „Повтори фантазията”.
неделя, 16 октомври от 10.00 часа
