Изящната легенда за любовта между земната девойка и небесния харамия, Змея, е вплетена в красивата драма на любовта, човешката завист, житейската дребнавост и смъртта.
Петко Юрданов Тодоров е роден в Елена в заможно чорбаджийско семейство с широки културни интереси, което е в роднински връзки със семейството на Стоян Михайловски. Сестра му Мина има връзка с Пейо Яворов. В края на 1899 написва пьрвата си идилия „Певец”, бележеща промяна в творчеството му и ориентиране към модерните европейски идейни и естетски течения, свързани с философията на индивидуализма.
В първото десетилетие на 20 век Тодоров е една от забележителните фигури в българския културен живот - независима личност със завидна култура, европейски тип интелектуалец. Произведенията му носят печата на гордия му характер, на душевен финес и извисеност. Живее в близко духовно родство с кръга „Мисъл”, с философските, естетските и художествени търсения на д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Създава драмите „Страхил страшен хайдутин”, „Първите”, „Змейова сватба” и „Невеста Боряна”, един том „Идилии”. Различни като художествена ценност, те внасят нов нравствен и естетически смисъл в използваните като художествена канава народни поверия.
Под влияние на Хенрик Ибсен и Герхарт Хауптман Тодоров превръща художествените си обобщения в образи-символи. Търсенията за самоизява на творческата личност стават основна тема в зрялото му творчество. Типичен герой на идилиите му е гордият, независим, волен човек - харамията, несретникът, носещ силен дух и висока нравственост. Тодоров пресъздава интензивното духовно горене, драматичните кризи в съзнанието на самотника. „Змейова сватба” не прави изключение, в нея са вплетени народни легенди, но също така и житейски образи от битието на самия автор. Говори се, че за образа на Змея той използва личността на Яворов, с когото се разделят окончателно след ранната смърт на Мина, сестра на Петко и възлюбена на Поета. А за Цена, непокорното чедо на еснафското, ограничено и простовато селско общество, Петко е имал за обект именно сестра си Мина.
Радиопостановката на режисьорката Ребека Арсениева от 1971 година носи красотата на неподправения фолклор и на чистото слово. Приповдигнатият слог на народната поезия звучи изящно в устата на Цена, изпълнена от Ванча Дойчева. Звънкият, многопластов глас на актрисата се сблъсква с приземената, ярка и драматична реч на Змея в изпълнението на неповторимия актьор Андрей Чапразов. Мисля, че в този сблъсък, в тази невъзможност на двата гласа да са съзвучни и опитомени е и драмата на идилията. На невъзможната любов. Между света на битието и любовта стои само смъртта.
За любителите на българската класика радиоспектакълът „Змейова сватба” ще бъде празник - с драматургията на Петко Тодоров, режисурата на Ребека Арсениева и гласовете на Стоян Гъдев, Андрей Чапразов, Ванча Дойчева, Маргарита Дупаринова, Ицко Финци и други.
понеделник, 16 април от 10.00 часа
