Пейка в градската градина и табела с надпис „Не късайте цветята” маркира мястото на действието в нашумялата пиеса на Валери Петров, послужила за основа на особено нашумелия през 60-те години спектакъл на Сатиричния театър, който без да бъде назован мюзикъл, не само се доближава до представите за такъв, но и на всичкото отгоре ражда няколко особено популярни песни.
Какво си, любов, ах, какво си, кажи!
Защо все край тебе човека кръжи?
Защо ни изгледжа животът по-нов,
Щом твойта надежда ни лъхне, любов?
Музиката е на Петър Ступел. Диригент: Димитър Вълчев. Чувствителността, прецизността и майсторската работа на режисьора Гриша Островски с актьорите осигурява непреходната ценност на това театрално събитие отпреди 50 години.
Студийният запис на спектакъла, направен през 1962, запазва младите гласове на Татяна Лолова, Ицхак Финци, Вели Чаушев, Невена Коканова, Никола Анастасов, които тогава или са изпълнявали първата си голяма роля, или първата си роля на софийска сцена, или първата си роля по радиото.
Радиопостановката носи очарованието на старите филми и простия аналогов монтаж, където всичко изглежда свежо, неподправено и притегателно позитивно. А когато се говори за любов, естествеността е съдбоносно важна.
22 април 2012 е хубав ден за „Когато розите танцуват”, защото това е рожденият ден на автора.
Честит рожден ден!
неделя, 22 април, от 16.00 часа
