„Милосърдието на Тит”, последната от италианските опери на Моцарт е написана в стилистиката на опера „серия”. Операта е поръчана от Доменико Гуардазони, директор на Националния театър в Прага по повод коронацията на Леополд II като крал на Бохемия. Идеята е била да се напише творба представяща милосърдието на римския владетел, като по този начин се направи индиректно внушение за великодушието на новия крал. Предложение за създаването на операта първо получава най-изтъкнатият композитор на италиански опери по онова време във Виена – Антонио Салиери. Той обаче отказва заради краткия срок, в който трябва да изпълни поръчката и голямата си ангажираност. Моцарт сключва договор за написването на „Милосърдието на Тит” на 8 юли 1791 г., срещу два пъти по-голям хонорар от този, който получавал за подобна поръчка във Виена. Според съвременници на Моцарт операта е написана за няколко седмици и по-точно от юли до септември. Знае се и че Моцарт се е интересувал от сюжета две години по-рано. В очакване да научи кои точно ще са ангажираните певци, за Амадеус останало съвсем малко време да напише музиката. Това е втората опера, която австрийският композтитор пише за Прага. Първата е Дон Жуан (1787), която минава с небивал успех. Премиерата на „Милосърдието на Тит” обаче е пълен провал. Бяха дошли в Прага, за да ме разпънат на кръст – пише в свое писмо Моцарт. Посещението в любимата му Прага е помрачено и от влошеното му здраве. Три месеца по-късно композиторът умира във Виена. Премиерата се е състояла на 6 септември 1791 година в държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Участвали са едни от известните певци на епохата – Доменико Бедини като Секст, Антонио Бальони – Тит, Мария Маркети-Фонтоци – Вителия. Драмата на Метастазио е написана през 1734 г. и по нея са създали опери много композитори. За Амадеус виенският дворцов поет Мадзола преправя и дописва либретото. Ето какво може да се прочете като рецензия през 1798 г. – седем години след премиерата: „Тит” беше представена по време на коронацията като безплатна опера, а след това още няколко пъти… (Следват няколко не много добри думи за кастрата и за сопраното изпълняващи ролите на Тит и Вителия, след което рецензията продължава.) Има една гръцка изчистеност, върховно спокойствие в цялата музика, което деликатно, но все пак дълбоко докосва чувствителното сърце, коята подхожда толкова точно на характера на Тит – все качества, които правят чест на финия вкус на Моцарт. Накратко – благородството на Глук е свързано с артистичната оригиналност на Моцарт, на неговата преливаща чувствителност и на неговите изцяло очароващи хармонии. Тази божествена творба с безсмъртен дух ни беше представена от г-н Гуардасони на 3 декември тази година (1794) пред препълнен театър и за най-голямо задоволство на публиката. За жалост това е написано седем години след смъртта на Моцарт.
„Милосърдието на Тит” от Волфганг Амадеус Моцарт – опера сериа в две действия К.621, либрето Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио ще прозвучи в изпълнение на солисти, Естонски филхармоничен камерен хор и Лондонски симфоничен оркестър, хормайстор Мик Юлеойа, диригент сър Колин Дейвис. Записът е от фестивала в Екс-ан-Прованс, Франция.
Действащи лица и изпълнители • Тит, римски император, тенор – Грегъри Кунде • Вителия, сестра на император Вителий, сопран – Кармен Джанатасио • Секст, приятел на Тит, любовник на Вителия, мецосопран – Сара Конъли • Аний, приятел на Секст, любовник на Сервилия, мецосопран – Анна Стефани • Сервилия, сестра на Секст, сопран – Амел Браим Джелул • Публий, преториански префект, бас – Дарън Джефри
