Лоенгрин – романтична опера в три действия. Документален запис от фестивала в Байройт през 2011 година. Изпълняват солисти, Байройтски фестивален хор с хормайстор Еберхард Фридрих, Байройтски фестивален оркестър с диригент Андрес Нелсонс.
Действащи лица и изпълнители:
• Лоенгрин – тенор – Клаус Флориан Фогт
• Хайнрих Птицелов, германски крал – бас – Георг Цепенфелд
• Елза фон Брабант, принцеса – сопран – Анет Даш
• Фридрих фон Телрамунд, граф на Брабант – баритон – Томас Томасон
• Ортруд, негова съпруга – мецосопран – Петра Ланг
• Кралски вестител – бас – Самуел Юн
• Четирима брабантски рицари – тенори – Щефан Хайбах, Вилем ван дер Хайден, Райер Цаун, Кристиан Челебиев
Либрето: Рихард Вагнер по рицарския роман – „Пърсифал” на Волфрам фон Ешенбах, който се вдъхновява от поредица анонимни творби от по-ранни времена – „Шансон дьо жест” цикъл от пет отделни песни-аноними, датирани от 12 и 13 в. Написани са като роман на специфичен за областта Лорен диалект и наброяват около 60 000 стиха. Една от песните се идентифицира с Гарен льо Лорен приемана като „Сага на Гарен” и наброява около 15 000 стиха. Според барон дьо Райфенберг, част от сагата е вдъхновена от сказанията за нибелунгите, но други изследователи на легендите за „лебедовите рицари” разбира се са негови опоненти и смятат, че това е самостоятелно развита история във френски вариант, а името на героя Гарен можа да се сравни с това на Лоенгрин. Точно този цикъл вдъхновява Волфрам фон Ешенбах, който създава своята история.
Легендите за рицаря-лебед вдъхновили не само фон Ешенбах и Вагнер. През 18 век крал Лудвиг ІІ построява на 1100 м. надморска височина замък наречен Neuschwanstein (Нов лебедов камък) като сцена за оперите на Рихард Вагнер.
„Искам да построя замък върху старите руини на Хохеншвангау край клисурата на река Пьолат. Той трябва да бъде в автентичния стил на укрепление на старите германски рицари”, пише Лудвиг на Вагнер. Кралят прекарал детството си в замъка Хохеншвангау, който бил изрисуван със сцени от средновековни легенди, включително за рицаря лебед Лоенгрин. Като дете Лудвиг се идентифицирал с Лоенгрин. Самият Вагнер никога не посетил този замък. Основите на строежа са поставени през септември 1869 година и работата продължила през следващите 23 години. До 1880 завършва строежа на двореца и започва вътрешната декорация. Въпреки първоначалната идея замъкът да бъде храм на Вагнер, крал Лудвиг поръчал картините в новия замък да възстановяват истинските саги, а не Вагнеровите им интерпретации. Кралските покои са завършени на Коледа 1881, тронната зала през 1886, а залата на певците през 1884. На 1 август 1886 г. – само седем седмици след смъртта на краля, замъкът е отворен за обществеността. Днес замъкът е много популярен благодарение на компанията „Дисни”, която го използва като модел за изграждането на 12 свои замъка, включително Замъкът на спящата красавица, замъкът от „Красавицата и звяра”. Изграден да бъде лично убежище, днес това невероятно творение е посещавано от над 1 млн. туристи всяка година.
Съдържание на операта
събота, 26 май, от 20.00 часа
