„Една пиеса light, с ниско съдържание на никотин и катран.”
Или така поне я представя нейният автор в шеговитото си встъпление, в което можем още да чуем, че „Дон Жуан” е „култово парче” от XVII век насам, или four centuries hit.
Защото става дума за Дон Жуан, това е героят, скрит зад инициалите D.J., които, разбира се, навяват съвсем други асоциации. Тези асоциации са желани, а не случайни и „грешката е вярна” - „култовото парче „Дон Жуан” ще бъде подложено на миксиране и скречиране, точно по маниера на диджеите. Като използва за пресечна точка прочутия монолог на Сганарел във възхвала на тютюна от Молиеровата комедия, Георги Господинов ни пренася в един антиутопичен сюжет. Става дума за свят, в който пушенето е абсолютно забранено и пристрастените трябва да получат специално разрешение за достъп до кабинката, където имат право на една цигара.
За Анна тютюневият дим е едно от имената на страстта, а другото име на нейната страст е Дон Жуан или D.J. - пушач на цигари сред отказалите пушенето, любовник сред отказалите любовта, остарял, самотен и доста различен от митологизирания си образ. Един „оглозган” Дон Жуан, от който са останали само две букви, както казва авторът в едно свое интервю.
Пиесата „D.J.” е носител на „Икар” за драматургия за 2004 година. Има преводи на руски, френски, немски и английски. Поставяна е в България, Австрия и Франция.
Радиопостановката предлага силни актьорски изпълнения - Пенко Господинов като Дон Жуан, Маргарита Шопова в ролята на Анна, Вяра Коларова като Жокера. Което никак не е чудно, защото режисьор е Явор Гърдев, който иронично и уверено влиза в ролята на диджей и наслагва собствените си скречове върху замисъла на автора.
неделя, 20 май от 16.00 часа
По публикацията работи: Ина Вълчанова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
