Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Операта „Телемах” от Глук

Сцена от спектакъла на операта в Шветцинген, Германия.
Снимка: Архив
Изпълнители:
• Дейвид DQ Лии, контратенор – Телемах
• Томаш Загорски, тенор – Одисей
• Анета Аайхенхолц, сопран – Цирцея (Пенелопа)
• Золен Лаванант-Линке, сопран – Мерионе
• Мая Бууг, сопран – Астериа
• Кристофър Болдук, баритон – оракул
Базелски театрален хор и Фрайбургски бароков оркестър, диригент Ану Тали.
Спектакъл от 21 май 2011 г., театър „Рококо” в Шветцинген.

Съдържание на операта

От историците се твърди, че „Телемах” е представена за първи път през 1765 г. във Виенския Бургтеатър в чест на сватбата на бъдещия император Йозеф ІІ и принцесата на Бавария. Други изследователи обаче уточняват, че има по-ранен вариант, още преди революционния „Орфей” на Глук. Операта е типична опера-серия и Глук се е придържал към характерната за нея структура. Въпросът за оперната реформа тука сякаш остава доста встрани – в нея има повече традиционност, отколкото новаторство. „Телемах” е изпълнена само два пъти преди да изчезне. Но не е забравена напълно. Защото композиторът се връщал многократно към нея и отделни нейни части се появявали къде ли не из творчеството му и напомняли за този „Телемах”. Имало мотиви и номера от него и в „Армида”, и в двете Ифигении... Сигурно и затова с партитурата задълбочено се занимал Берлиоз и й направил анализ в „Музикален вестник”. Заключението му било, че става реч за второстепенно произведение на композитора, но достатъчно значимо, особено за тези, които искат да опознаят по-добре творчеството на Глук.
В съвремието ни Телемах се появява в концертно изпълнение през 1987 г., по повод 200-годишнината от смъртта на композитора. То е първо във Виена (забележително участие на Грейс Бъмбри и Черил Стюдър), после без особен шум творбата се изпълнява и в Залцбург. Но сценично представяне се оказва някаква абсолютна рядкост. Затова и фестивалът в Шветцинген включил „Телемах” в програмата си за 2011 г. като централно и важно събитие. Преди това обаче била проведена дълга и задълбочена изследователска работа върху музикалния текст. Изборът на изпълнители е много интересен и необичаен, извън кръга на популярните имена, които обикновено са търсени и предпочитани за бароковия репертоар. И този избор се оказал успешен.
Любопитна подробност. Тази пролет в театър „Ан дер Вин” също беше поставена тази толкова рядко играна опера на Глук. Диригент бе Рене Якобс, в ролята на Цирцея беше Александрина Пендачанска.
Ако се съди по многобройните откъси от „Телемах”, които бяха качени в интернет, постановката в Шветцинген е (копродукция с Базелската опера) е била изключително интересна. Защото, освен музикалните достойнства, предлага и нетривиално режисьорско решение, което дава много поводи за размисъл. Най-силното и странно хрумване на младия немски режисьор Тобиас Кратцер е двойнствеността на персонажа Цирцея, която едновременно с това се появява и като Пенелопа. Т.е. нимфата, която задържа героя и вярната съпруга вместени в едно. Действието е пренесено някъде в 40-те години на миналия век; по време на увертюрата в стаята на Пенелопа покрай стените са насядали хористките, които старателно плетат, докато в това време Пенелопа отглежда сина си, който буквално пред очите ни, за увертюра време израства, за да се превърне в търсещия и очакващ баща си Телемах. Партията се изпълнява от контратенор (така е и по партитура). Певецът е азиатец със странното име Дейвид DQ Лии. Още едно интересно, генерално режисьорско хрумване. Делничната домашна атмосфера в дома на Одисей много лесно и бързо се превръща в дива джунгла, където е царството на Цирцея – само едни стени се изтеглят и се оказваме на нейния остров. Изглежда че поначало за постановчика е важна тази игра между двете пространства – митологичното и реалното, видени като паралелно съществуващи, осъзнато или инстинктивно взаимно проникващи се. Доста и интересни въпроси се пораждат – за родината, любовта, верността.

В съботната оперна вечер ще прозвучи и І действие на операта „Олимпиада” от Джовани Батиста Перголези, създадена само 30 години преди „Телемах”, но съвсем не реформаторска, а в традициите на бароковата опера-сериа и се нарича „Олимпиада”. Дни преди откриването на предстоящата ще надзърнем в миналото. В началото на ХVІІІ в. прочутият поет и драматург Метастазио пише либрето, наречено „Олимпиада”. И върху него създават опери 15 различни композитори. Сега, по повод игрите в Лондон, беше издаден диск с 16 арии от тези произведения, всички записи са световна премиера.
Записът, който ще прозвучи от операта на Перголези, е също първа световна реализация, но отпреди 20 години, от фестивал в Италия.

събота, 21 юли, от 20.00 часа
По публикацията работи: Юлиана Алексиева
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени