Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
За мен беше удоволствие да разговарям с актьора Румен Угрински в студиото на „Повтори фантазията”. Намирам го за изключително откровен и неподправен човек, леко притеснителен понякога от вниманието на околните към него, чудесен събеседник и добър баща. Той при всеки повод в нашия разговор споменаваше своята дъщеря и това го правеше щастлив. „Отраснал съм в Благоевград, където дружах винаги с открити и честни хора, обичам си съгражданите, защото те са като мен, казват всичко "право куме в очи", дори и истината да боли понякога. Имам по-голям брат, който също е актьор, живее във Варна и се казва Антонио. Възхищавам му се на работата, която работи -той прави театрални представления на тежко болни деца в болниците. Много го обичам! Отраснахме с майка учителка (мама беше детска учителка), но с нас никога не се е държала назидателно, беше си нашата майка. Научи ни на тактичност, на вежливост, на подреденост, доколкото изобщо аз мога да съм подреден - разсеян съм си, но и прекаления ред не е за предпочитане. Научи ни на деликатност, ние не бяхме лоши деца, аз не си спомням да съм бил разпищолен, не съм бил хулиган в никакъв случай. Но честно да си кажа съм малко притеснен за пубертета на своята дъщеря, тя е все още малка, едва на 8 е, но знам, че ще я споходи и се опитваме със съпругата ми да я учим на морал... понякога сме меко казани втрещени от това, което виждаме, че се случва от младежи в страната ни. И все пак, независимо, че съм получавал не малко удари под кръста от различни хора или "приятели" за моите четиридесет и кусур години аз съм позитивен човек, в никакъв случай не интригант и не завистлив-завистта ми е чужда. Зареждам се от усмивката на дъщеря си и от публиката, когато играя в театъра.”
