Eмисия новини
от 09.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

130 години от рождението на Имре Калман

Статуя на Имре Калман от унгарския скулптор Гюла Тот.
Снимка: Архив
Оперната вечер на програма „Христо Ботев” тази събота е посветена на може би най-гръмкото и най-оспорвано име от света на оперетата, чието творчество е всепризната кулминация в развитието на прекрасния и съблазнителен жанр. На 24 октомври се навършиха 130 години от рождението на един скромен артист; тъжен, мрачен и невзрачен на вид мъж, когото жените никога не са харесвали, затова пък публиката е обожавала: „пленника на майсторството” – Имре Калман.
Какво изниква в мисълта на всеки, когато произнесе това име? Разбира се – „Царицата на чардаша”. Царицата на оперетите – обичана, аплодирана, възхвалявана... отхвърляна, хулена и забранявана. Обявявана според ситуацията ту за буржоазно, ту за еснафско, ту за долнопробно и упадъчно явление, но играна дори в концлагери за военнопленници и в обсадения Ленинград. В почти 100-те години от деня на премиерата й, „Царицата” на Калман се поставя, играе и тананика из цяла Европа (макар и по-малко по света) и нищо не е в състояние да заглуши нейните буйни, ликуващи чардаши и пленителни любовни валсове. Когато говорят или пишат за най-прочутата калманова оперета, често цитират една руска авторка на име Алла Владимирская, която преди около 40 години написа: „Може нищо да не знаеш за оперетата, може да я ненавиждаш и дори да кокетираш с този факт, но не може да не познаваш „Царицата на чардаша” – това е изключено”!
Що се отнася до нейния автор, той е роден на 24 октомври 1882 в заможно еврейско буржоазно семейство, в градчето Шиофок на южния бряг на прочутото унгарско езеро Балатон – една много популярна и до днес туристическа дестинация заради плажовете и нощния живот, наричана „столицата на Балатон“. В семейството вече имало две дъщери – Бела и Вилма, а когато се появил Имре, роднините се изпокарали, защото не могли да се разберат за точната дата на раждането му. Бащата Карол твърдял, че синът му се е родил на 24 октомври в 23 часа и 59 минути, но часовниците на повечето роднини вече показвали след полунощ. Накрая бащата все пак победил. Порядъчният буржоа Карол Калман се занимавал с туристически бизнес, семейството не било много богато, но живеело прилично. Още три-четири годишен, Имре обожавал музиката. Често го намирали в салона, скрит под рояла, да слуша как сестра му се упражнява с часове. Но родителите му си спомняли, че по онова време момчето не мечтаело за музикална кариера, а искало да стане... шивач. Когато навършил шест, Имре променил плановете си и решил да се посвети на професията на адвоката. Отначало той постъпил в престижна гимназия, но след известно време бил принуден да я напусне, защото бизнесът на баща му пропаднал и 14-годишният Имре трябвало да започне работа. Той давал уроци по латински и гръцки на деца на богати родители.
Учейки едновременно в обикновена гимназия и в музикална школа, той определено предпочитал заниманията на пианото. По време на летните ваканции се налагало насила да го вдигат от рояла, за да го накарат да обядва. Към края на една такава ваканция той сериозно повредил ръцете си, тъй че всеки удар по клавишите му причинявал невероятна болка. Имре бил 15-годишен, когато през 1898 за първи път свирил пред публика ре-минорната Фантазия на Моцарт. Той блестящо завършил гимназията и по волята на родителите си, постъпил в юридическия факултет на университета в Будапеща, където изкарал осем семестъра и мъничко не му достигнало, за да получи диплома за бакалавър. Но паралелно с това Имре Калман бил редовен студент и в Музикалната академия, където изучавал теория и композиция при братовчеда на Макс Регер – немския композитор Ханс Кьослер, а негови колеги-състуденти били Бела Барток и Золтан Кодай.
Тъй като семейството на младия студент Калман било вечно притеснено заради неуспешните финансови операции на баща му, той трябвало да търси начини да се препитава сам. Не можел да свири на пиано, защото ръцете му били вече много засегнати от артрит и започнал да сътрудничи на столичен ежедневник с критични статии. През 1902 Калман създал първата си музикална творба – цикъл песни по стихове на Лудвиг Якубовски. Последвали още опуси, сред които един сериозен труд, на който Имре възлагал големи надежди: „Сатурналии” – голяма симфонична поема. Тя била изпълнена на 29 февруари 1904 в Кралския оперен театър в Будапеща на дипломния концерт на абсолвентите от композиторския курс на Музикалната академия. Впрочем, това било първото и последно изпълнение на поемата, но въпреки това Калман считал точно този ден за начало на музикалната си кариера и оттогава свято вярвал, че високосните години му носят късмет, а 29 февруари е ден на особено благополучие. За сметка на това адвокатската му кариера изобщо не потръгнала. Калман заживял „двойнствен живот”. Сутрин отивал в кантората (както мислели родителите и сестрите му), но всъщност – в редакцията на вестника. Там му предложили длъжността музикален критик с прилична заплата. След около година Музикалната академия му присъдила наградата на името на Роберт Фолкман, която включвала шестседмичен престой в Берлин. Имре използвал случая да предложи творбите си на немски издателства, защото след „Сатурналиите” бил написал още една симфонична поема. Но не намерил издател за симфоничните си опуси нито в Берлин, нито в Лайпциг, нито в Мюнхен. „Значи, симфониите ми не са нужни на никого?” – въздъхнал Калман. „Накрая ще взема да се реша и от отчаяние ще съчиня една оперета!” – пошегувал се той и сам се засмял най-силно от всички. Да падне толкова ниско – до оперетата! Лауреатът на наградата Фолкман, достойният ученик на професор Кьослер всъщност презирал лекомисления жанр. Но съдбата в крайна сметка го принудила „да падне толкова ниско”...
Вероятно идеята за оперетата витае във въздуха около Имре Калман. Великите автори на жанра Йохан Щраус-син и Карл Мильокер от десетилетие са мъртви, но на 30 декември 1905 в прочутия виенски Театър ан дер Вийн с невероятен триумф е представена за първи път „Веселата вдовица” на Франц Лехар. Така след прочутата виенска школа настъпва времето на нововиенската. Имре Калман наема евтина стая в провинциалното градче Кройсбах, за да работи спокойно и там създава първата си оперета – „Есенни маневри” по либрето на професионалиста Бакони. Виенската й премиера е на 21 януари 1909 – няколко месеца след „Шоколадовия войник” на Оскар Щраус и няколко месеца преди „Граф фон Люксембург” на Лехар. Виенчани харесват първата оперета на Калман. Така започва славният му път в жанра. В годината на премиерата си – 1909, „Есенни маневри” е поставена и в Берлин, Хамбург, Лондон, Стокхолм и дори Ню Йорк. Лехар вече има своя сериозен съперник. В края на първото десетилетие на ХХ век виенската оперета придобива качествата на типична търговска продукция. Създава се затворен кръг от композитори и либретисти, които с неохота приемат нови хора и се стремят да вкарат всяко ново дарование в рамките на установения стандарт. Попаднал в тази обстановка, младият Калман се стъписва и с това може да се обясни неуспехът на втората му оперета – „Отпускарят”. За сметка на това следващата творба е може би най-пълната изява на неговия талант – това е „Циганинът примаш”. Фрагменти от нея и от знаменитата „Царица на чардаша” ще звучат в оперната вечер на програма „Христо Ботев”, а освен това ще предложим студийния запис на „Графиня Марица” от Имре Калман, осъществен през януари 1971 година в Мюнхен от солисти, хора на Баварската държавна опера и СО „Граунке” под диригентството на Вили Матес.

В ролите участват:
• Графиня Марица – Анелизе Ротенбергер
• Принц Мориц Драгомир Популеску, приятел на Марица – Курт Бьоме
• Барон Коломан Жупан, земевладелец от Варашдин – Вили Брокмайер
• Граф Тасило Ендрьоди-Витембург – Николай Геда
• Лиза, сестра на Тасило – Оливера Милякович
• Маня, млада циганка – Еда Мозер
• Барон Карл Щефан Либенберг, приятел на Тасило – Хорст Сахтлебен


Съдържание на оперетата „Графиня Марица”

събота, 3 ноември, от 20.00 часа
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.