Автокарикатура (1843 г.)
Снимка: Архив
Той е кумир на стожерите на белкантото. Доницети властва на оперната сцена по времето, когато Росини вече се е оттеглил от „бойното поле”, а Белини не е между живите. Над 70 оперни заглавия ни оставя маестрото. В най-широк обхват: трагeдии, мелодрами, комедии, фарсове… Във всяка от тях блести изумителната дарба на Доницети да вае прелестни мелодии. Мелодии, които се помнят. С уникална, почти ненадмината бързина се появяват шедьовър след шедьовър. „Лекотата, с която Доницети създава музика, умението да улови на мига същността на идеята, наподобява превръщането на уханния цвят в плод”, пише биографът на композитора Донати-Петени.
На пръв поглед животът на Гаетано Доницети сякаш е низ от безкрайни триумфи. Кой от кой по-бляскав. Само на пръв поглед обаче. Под лъскавата опаковка нещата изглеждат съвсем различно. Ето истината от първа ръка: „Докато артистът е неизвестен, сам гради плановете си. Когато започне да става личност, други му възлагат какво да пише. Получавам предложения за нови опери и ги изпълнявам. Оперният пазар не оставя на композитора време да почива. Да обмисля, оценява или пък да отхвърля. Пиша оперите си с бясна бързина. Пускам хубави и лоши произведения в кошовете на импресариите. Изстрелвам опера след опера. Писани набързо, без да имам време дори да ги прегледам повторно…”
Тъжна изповед, уви. Биографът на маестрото Донати-Петени обаче фокусира погледа върху резултата: „Доницети извади на показ радостта и тъгата. Неистовия копнеж за любов и красота. Превръщаше ги в неустоими, трепетни мелодии, които уцелват право в сърцето…” Преди 215 години, в края на ноември започва житейският път на Гаетано Доницети. „Родих се едва ли не тайно. Под земята, при Канале Борго. Една стълба водеше към зимника, където никога не проникваше и лъч светлина. И аз поех своя път в живота на тъмно. Като бухал, който носи със себе си ту тъжно, ту щастливо предзнаменование…”
Същински пророк е Доницети в този разказ за началото. Кой би помислил, че в бедното семейство на пазач и тъкачка (семейство без никакви музикални традиции) ще се роди един от най-великите майстори на оперния театър.
През 1818 година в Театро Сан Лука във Венеция е премиерата на „Енрико, граф Боргундски”. Първата опера на 21-годишния Гаетано има окуражаващ успех. Списъкът със заглавия набъбва застрашително. Импресариите пък наливат масло в огъня: "Бомбардирай публиката с опери. Тя обича новото. Пиши по четири опери годишно: две мелодрами и две комични. Трябва да сразиш Росини на полето на неговата прочута плодовитост. А ти композираш с удивителна лекота…” Така на Доницети му лепват прякора „галопиращият композитор”. Титла, на която авторът отвръща със следното: „Пиша, пиша и пиша… Само за няколко години създадох над 20 опери! И още: кантати, струнни квартети, църковна музика… Вече съм на 30, щастлив с Вирджиния… И все пак, някакъв облак ми отнема светлината. Сякаш още от раждането ми в подземието съм обречен на мрак. Какви ми ги готви бъдещето? Започвам да ставам скептичен, подозрителен… Но кураж Гаетано. Доката създаваш опери, които те прославят, твоят ум е в ред!”
Голямата слава идва през декември 1830 година. „Анна Болейн” е приета възторжено в Милано, сетне в Париж, Лондон и Виена. „Анна Болейн” – 35-ата поред опера на Гаетано Доницети. Още толкова ще напише маестрото в оставащите му 18 години от живота. „Моят девиз е бързо! Вероятно това не е повод за гордост, но всичко което съм направил добре се е появило на нотния лист неочаквано бързо и за самия мен…”, признава Доницети пред един от своите либретисти Джакомо Сакеро. Впрочем партитурата на „Анна Болейн” е написана само за месец, а „Любовен елексир” – за 14 дни! Трудно го побира умът. Факт обаче е възторгът от остроумието и изобилието от емблематични мелодии с марката Доницети, които властват в шедьовъра с име „Любовен елексир”. Година след неговия триумф, през 1833 година публиката вече не ръкопляска така шумно на премиерата на „Лукреция Борджия”. Явно смразяващите кръвта истории за Борджиите не били по вкуса й.
През 1828 Доницети се жени за голямата си любов Вирджиния Васели. Прелестна жена, при това с чудна дарба на певица и пианистка. Кратко е щастието им, за жалост. Няколко години по-късно Вирджиния умира от холера. Умират и трите им деца. Въпреки всичко Доницети не спира да работи. Ускорява темпото, за да притъпи болката от загубата на най-близките си…
Появява се „Лучия ди Ламермур”. Абсолютен триумф за автора е премиерата на 26 септември 1835 година в Театро Сан Карло в Неапол.Триумф, за който според очевидци ще се говори и в следващото столетие. Казват, че това е поема за любовта, сътворена сякаш свише. А съвършеният почерк на Доницети – ненадминат връх. Гаетано Доницети работи над партитурата на „Лучия” от май до септември. За него това е дълъг срок. Обмисля всичко. До най-малката подробност. И продължава нататък: „Белизарий”, „Роберто Деверьо”, „Полиуто”…
„Мнозина завиждат на славата ми… А не знаят колко мъчително е моето съществуване! Как ме гнетят пристъпите. Иска ми се да крещя. Може би съм луд. Отново мъгла обви мозъка ми. Но трябва да работя. Добрата ми, скъпа Вирджиния ме остави сам. Преди още да е навършила 30. Проклет живот. Какво ми помага безсилното стискане на юмруци… Уви, призванието на артиста е да разсмива другите, когато сам плаче…” - думи на Гаетано Доницети.
Съдбата му праща лъч светлина. През 1839 композиторът се установява в Париж. И отново има надежда. „Струва ми се, че победих кошмарите… Живея сред весела и безгрижна компания. Пиша много, а оперите ми се приемат с възторг от парижани. „Херцогът на Алба” и „Дъщерята на полка” подлудиха публиката…” Премиерата на брилянтната комична опера „Дъщерята на полка” се състояла в Опера комик през февруари 1840 година. Всички били във възторг от увличащата енергия и непринуденост, с която тече действието. От прословутата лекота, яркост и свежест на водопада от мелодии.
И отново думата има авторът: „От Париж отидох в Швейцария. Търсех развлечение и забрава. И все пак страданието не ме напуска. То сякаш дълбоко е заровено в мен…Сега завършвам партитурата на „Фаворитката”. Дирекцията на Гран опера ми даде петмесечен срок, за да я напиша. Почувствах се истински аристократ. Такъв дълъг срок за една опера! Та това е истински отдих…”, твърди Гаетано Доницети. Ако трябва да сме точни обаче, последното действие на „Фаворитката” е написано само за… една нощ! След обилна и шумна вечеря, дадена от известен банкер в чест на Доницети. А на сутринта, преди да поднесат закуската маестрото от Бергамо показал странците на ІV двействие с още незасъхнало мастило… Когато присъстващите го погледнали удивени, Доницети разкрил тайната на озарилото го вдъхновение: „Свирих на пианото и не откъсвах поглед от лика на прелестна жена. Портрета на моята съпруга…” Премиерата на „Фаворитката” на 2 декември 1840 година в Гран опера в Париж била пореден триумф за Гаетано Доницети.
Ще чуете документален запис на "Фаворитката" от 1999 година. Направен е в Мюнхен, а от участниците най-високо е оценена изявата на мецосопраното Веселина Кацарова в главната роля. Партнират й Рамон Варгас, Карло Коломбра, Антъни Майкълс – Мур, Аби Фурмански, Франческо Пиколи, хор на Баварското радио и Мюнхенски радиооркестър, обединени от диргентската палка на Марчело Виоти.
Ще излъчим и запис от българската премиера на комичната опера „Рита”. Доницети я пише за Опера комик през 1843 година, а на софийска сцена е поставена през януари 1968 година. В ролите: Лиляна Барева, Никола Василев, Петко Маринов. Оркестъра на Софийската опера дирижира Атанас Маргаритов.
Съдържание на "Фаворитката"
събота, 24 ноември, от 20.00 часа
По публикацията работи: Ивета Грънчарова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!