Eмисия новини
от 21.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Димитър Петков – един от могъщите български гласове

Димитър Петков в ария на Атила от „Атила” на Джузепе Верди.
Снимка: Архив
Така го наричаше световният печат. На 5 март Димитър Петков щеше да навърши 75 години. Уви, не ги дочака. Отиде си през 2005 г., но до последно се вълнуваше от стореното през годините. За около 35 години ролите на Димитър Петков доближиха цифрата 100.
Коронните му роли бяха: Кончак, Борис, Филип ІІ, Захария, Атила, крал Рене, Борис Измайлов… Над 150 пъти се е появявал певецът на сцената в одеждите на руския цар Борис Годунов. В средата на 60-те и началото на 70-те години на миналия век Софийската опера осъществява серия от паметни турнета, превърнали се в легенда. В Париж, Брюксел, Неапол, Мадрид, Барселона… Съставът смаял специалистите с ансамбловост и великолепни солисти, сред които блестял удивителният талант на Димитър Петков.
Кариерата му започва с най-тежките басови партии. През 1971 г. със спектакли на Борис Годунов в Гран опера българите накарали парижани да забравят за току-що отминалите гастроли на Болшой.
Над всички в главната роля се извисява Димитър Петков „с осанка на Шаляпин и глас с несравнима мощ и топлота”, според публикация на Жан Мистер в „Орор”. Самият Димитър Петков не обичаше статистиката, излишния шум и перчене. Певецът, който с неподражаем усет осветяваше на сцената потайните кътчета на душата, обичаше да изтъква важните неща. От 1960 г. е студент в класа на проф. Христо Бръмбаров в Музикалната академия. А като третокурсник дебютира в Софийската опера с ролята на Фараона от „Аида”. Ръководството на театъра без колебание приема Димитър Петков в трупата. Следващата роля се превръща в топсъбитие за столицата, а Кончак му носи и световно признание по време на гастролите на Софийската опера. В Париж Жан Гури отбелязва: „Голямото откритие бе младият Димитър Петков! Неговият Кончак е импозантен и напомня Орсън Уелс в хубавите му години. Какъв огромен глас – с впечатляваща звучност и точно интониране. Без съмнение това ще е един от най-големите оперни артисти в идващите години!”, предрича Жан Гури в средата на 60-те години. И се оказва абсолютно прав. Неутолимият хъс за работа тласка певеца към дълбоките води. За броени години са оформя твърде респектираща палитра от роли. Две от тях: Кончак и Иван Ховански, му осигуряват Голямата награда и Златния пръстен на конкурса за млади оперни певци в София през лятото на 1967 година. За 29-годишния бас това е трамплинът, който го изстрелва в звездна орбита. Получава покани от най-престижните театри по света… Огорчението идва през 1975. Тогава българинът се установява в Швейцария, а чевръсти чиновници заличават името на първия носител на Голямата награда и единствен на Златния пръстен на София от архивите на конкурса. Преди петнайсетина години Димитър Петков ми каза, че приема това философски. Никога не си е губил времето в сплетни и интриги. То му е било потребно за важните неща. По време на турне на Софийската опера с прословутата постановка на „Хованщина” на Борис Покровски Манфред Шуберт пише в „Берлинер цайтунг”: „Като първокласен артист се изяви Димитър Петков в ролята на Иван Ховански – красив и гъвкав глас, прекасно овладян, той доминираше над всички!”
А от Париж Жан Гури допълва: „Димитър Петков запя с такава зрялост (вокална и артистична), че буквално онемяхме! Неговият Ховански е еталон за колегите му по света! Малцина обаче притежават подобен стихиен темперамент, който помита всичко по пътя си, щом стъпи на сцената. А българинът няма и 30 години!”, удивлява се Жан Гури.
И не само той. За колегите на Димитър Петков и днес остава загадка магическото преобразяване на Митко, усетил сцената под краката си. „Той бе твърде различен от стандарта”, твърди Павел Герджиков. „Привидното житейско спокойствие, дори в известна степен флегматичност изчезваха като с магическа пръчка по време на спектакъл.”
Още една паметна постановка се оказва ключова спирка в артистичния път на Димитър Петков. През лятото на 1969 г. на най-престижната открита оперна сцена, тази във Верона, режисьорът Жан Вилар поставя Дон Карлос. Там Димитър Петков за първи път извайва контурите на своя Филип. Изумила го акустиката в театъра. Асистентът на Вилар Пиеро Фаджони пуснал монета в средата на огромната сцена, а звукът съвършено отчетливо достигнал чак до последния ред… Потребна е солидна доза смелост, за да изиграеш за първи път Филип ІІ във Верона. И то в компанията на Монсерат Кабайе, Фиоренца Косото, Пласидо Доминго, Пиеро Капучили. А костюмите на Пиерлуиджи Пици не отстъпвали по великолепие на образците в музея Прадо… Тогава Димитър Петков е на 31 години. Това са първите големи попадения на певеца. Сетне кариерата му се завърта в обичайното русло и с обичайните за съответното ниво пределни обороти.
Изпял е почти всички основни басови партии в оперите на Верди и руските класически образци. Нарича ги „моите бойни коне”. Още заглавия: „Фауст”, „Ромео и Жулиета”, „Сомнамбула”, „Пуритани”, „Норма”, „Лучия”, „Анна Болейн”, „Манон”… В Миланската скала, в театрите на Мюнхен, Хамбург, Берлин, Лондон, Париж, Барселона, Ню Йорк… Петков работи с най-големите диригенти: Абадо, Мути, Зубин Мета, Жорж Претр…
Пак от паметната 1969 година е и участието на Димитър Петков в постановка на Римската опера. С партньори като Мерилин Хорн и Николай Геда. На сцената оживява в целия му блясък и великолепие грандиозното творение на Ектор Берлиоз „Проклятието на Фауст”. През 90-те години Димитър Петков осезаемо разширява обхвата на своя репертоар: с филхармонията на Сан Франциско и Херберт Бломстед правят Камбаните на Рахманинов, Глаголическа меса на Яначек, Едип цар от Стравински… В Парма пък за участието в постановка на Атила награждават българинът със Златен знак на Вердиевото дружество.
Певецът държеше твърде много на приятелството си с Ростропович. Изтъкваше този факт с нескрита гордост. Има защо. Заедно осъществиха изключително ценни проекти. Аплодираха възторжено Вишневска, Ростропович и Димитър Петков за спектаклите на Царска годеница от Римски-Корсаков в Метрополитън и в „Карнеги хол” в Ню Йорк. Петков и Вишневска имат честта да открият тържествата по повод 100-ия юбилей на Берлинската филхармония с 14-та симфония от Шостакович под диригентството на Кшищов Пендерецки. Открояваща е и регистрацията на 13-ата симфония с Димитър Петков, Лондонския Симфоничен оркестър и Андре Превен на диригентския пулт. Продуциран от EMI този запис все още е в челото на дискографските класации.
Певецът с охота приемаше покани за концертни изпълнения, участия в кантатно-ораториални творби. Вердиевият Реквием през 1969 с Лондонския Симфоничен оркестър и диригента Карло-Мария Джулини взривиха публиката в „Ройял Фестивал хол” в Лондон. Димитър Петков имаше огромен успех на най-престижните сцени в Ню Йорк, Амстердам, Рим, Берлин, Сан Франциско, Москва, Монреал, Латинска Америка… Сълзи блестяха в очите му, когато разказваше за тълпата почитатели, обсадили Театро Лисео в Барселона. Чакали го търпеливо след спектакъл за афтограф… Едно непознато холандско семейство пък години наред изпращало на Димитър Петков огромен букет. След всяко представление по сцените на Стария континент… Върхово постижение на Димитър Петков е участието му в историческия запис на нецензурираната версия на „Лейди Макбет от Мценска губерния” на Шостакович.
За първи път през април 1978 година в студиото на EMI в Лондон се вграждат нотите на оригиналната партитура. Дълго лелеяна мечта на автора, чийто шедьовър е зачеркнат почти веднага след шумния успех на премиерата през 1934 година в Санкт Петербург и Москва по заповед на Сталин. Опера с трудна съдба, разпъвана между триумфа и тоталното обругаване. Борис Измайлов бе ролята, с която Димитър Петков особено се гордееше. За нея получи подобаващо признание и на спектаклите в Берлин, Флоренция, Марсилия, Нанси…
Идеята за регистрацията е на Мстислав Ростропович и Галина Вишневска, които собственоръчно пишат: „ Щастливи сме, че осъществихме записа на оригиналната партитура на „Лейди Макбет” от Шостакович. Светла му памет на нашия любим приятел и учител. Посвещаваме му този запис с надеждата да бъде достоен за неговия безсмъртен гений.”
В съботната вечер ще излъчим споменатия запис на „Лейди Макбет от Мценска губерния” на Дмитрий Шостакович. С участието на Галина Вишневска, Димитър Петков, Николай Геда, Вернер Крен, Амброзианския оперен хор и Лондонската филхармония с диригент Мстислав Ростропович.

Съдържание на операта „Лейди Макбет от Мценска губерния”
Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Най-четени

Подкасти от БНР