Спомням си от своето детство вечерите в понеделник, когато по Българската телевизия излъчваха „Телевизионен театър”. Оттам помня и името на режисьора Павел Павлов. Той се оказа изключително забавен събеседник. Запознахме се и веднага влязохме в студиото. А Павел, освен режисьор, е и умел писател, и невероятен разказвач с богато чувство за хумор, кулинар. Артистичните му приятели през годините (Невена Коканова, Николай Бинев, Домна Ганева, Вера Мутафчиева...) не спирали да хвалят гозбите му.
Домът му винаги е бил отворен за приятели, сподели в разговора ни Павел Павлов. Днес тъгува, когато ги спомене, казва, че на небето го чака цяла ангелска трупа, но той има още задачи за вършене в земния свят. Скоро му предстои да постави своя пиеса по Йовков в Добричкия театър.
Режисьорът пази много интересни спомени и аромати от своето детство, от дядо си, който е бил учител, но имал и воденица, от времето, прекарано с него сред природата. Е, на тази воденица той е бил заченат според разказа му, а случайно се родил на гара Червен бряг.
Затова и до днес аз бъбря много, както мели воденицата, и все пътувам, с намигване сподели Павел Павлов.
Времето не стигна за приключенията и спомените на режисьора, затова си обещахме да оставим разговора отворен - с надежда да го продължим.
17 март
