Музиката е единственото изкуство, което обединява всички раси, всички поколения, всички нации, всички хора. Тя дава най-голямата възможност за най-добро общуване между всички хора по света. На това верую подчинява живота си Волфганг Савалиш. За музикант от неговата величина винаги се изкушаваме да слагаме епитети като голям, неповторим, гениален. И това би отразило вярно неговото пълноценно присъствие в световния музикален живот, едновременно като диригент и изпълнител. Волфганг Савалиш ни напусна в началото на тази година на респектиращата 89-годишна възраст. Кариерата му започва като помощник-диригент в Аугсбург, последвана от поста главен диригент в градовете Аахен, Висбаден и Кьолн.
Голямата му международна кариера, която тръгва от Байройт и Виена впоследствие го отвежда към ръководни постове на водещите оркестри на Берлин, Женева, Мюнхен и Филаделфия. Ярък представител на поколението диригенти формирало се непосредствено след Втората световна война, Волфганг Савалиш получава заслужено признание най-вече за задълбочените си интерпретации на симфоничното наследство на немската школа – Хайдн, Моцарт и Бетовен, Менделсон, Шуман, Шуберт, Брамс, Брукнер и Рихард Щраус.
Диригентския му стил се отличава с прецизност и интелектуален подход, които обезпечават яснота на звука и оригиналност на интерпретацията близки до заложените в партитурата. В същото време емоцията е овладяна в строги рамки, което коренно го различава от някои представители на по-старото поколение като Тосканини, Валтер, Менгелберг, младия Караян и най-вече Фуртвенглер. Този леко дистанциран и изчистен от натрупвания прочит на музиката на големите класици най-точно характеризира стила на Волфганг Савалиш, стил който той развива неотклонно през дългия си диригентски път. Савалиш разгръща пълноценно и клавирната си дарба, която още през 1949 година му носи награда от Международния конкурс в Женева, а по-късно го свързва с имена като Елизабет Шварцкопф и Дитрих Фишер-Дискау.
60-те години на XX век са времето в което Волфганг Савалиш установява постоянен и дългосрочен контакт с най-големите световни оркестри. Сред тях са тези на Филаделфия и Токио. Ойген Орманди, който ръководи по това време оркестъра на Филаделфия кани Волфганг Савалиш да направи няколко записа със състава. А през 1993 г. Савалиш поема и ръководството за 20 години напред, като наследява поста от Рикардо Мути.
Обичам този оркестър и неговия състав. Те всички са толкова силно свързани с музиката и обичат да свирят, че това прави всеки час прекаран с тях истинско удоволствие за мен, казва Волфганг Савалиш за оркестъра на Филаделфия. И продължава: Щастлив ме прави фактът, че през моя живот имам голям репертоар от класически и романтични творби, както и добре познати съвременни композитори чак до средата на века – 40-те и 50-те години. Сега съм много ангажиран и за мен е голямо предизвикателство да уча тук в Америка нов американски композиторски стил, имаме много добри композитори към оркестъра. Трябва да усещам че съвременната пиеса идва от сърцето, и душата и интелектуалните чувства. Не се интересувам, например, да композирам музика на компютър. Честно казано не харесвам този тип музика.
Добрите взаимоотношения с Токио водят началото си от същото десетилетие и продължават до края на живота му, като Савалиш е титулуван „почетен диригент на оркестъра”. 30 години вече дирижирам в Япония, в Токио техния Голям симфоничен оркестър. Съвсем нормално е че имам връзка с техните съвременни композитори като Такемицу например. Усещам че комбинацията между традиционната японска или азиатска музика, с техните инструменти, което е съвсем различен проблем, и нашия Западен музикален стил, като в това понятие обединявам Европейската и Американската музика, може да бъде много добро начало за нови идеи между тези страни и култури. Уверен съм в това, особено на концертния подиум. Малко по-трудно стои въпросът за оперната музика, но мисля че и там може да има прогрес на идеи.
А за ролята на диригента и за отговорността на работата му с всеки отделен оркестър, независимо дали е гост-диригент и или ръководител на състава, Савалиш споделя: Имам изграден личен усет, слухов усет и се опитвам в Япония, както и с италианските оркестри, или френските оркестри през всичките репетиции да доведа звука колкото е възможно по-близо до представата в моето вътрешно ухо, до моето вътрешно усещане за звук. Понякога това се случва и дава резултат, но понякога не съм доволен на 100 процента. Но винаги имам успех когато вярвам на моето вътрешно чувство за специалния звук при Моцарт, Бетовен, Брукнер, или някой друг. Диригентът трябва да може да обясни на оркестъра деликатността на симфониите на Хайдн или тежкия звук при Шостакович и Прокофиев. Ако той може да го обясни всеки голям оркестър, ... е абсолютно в състояние да изпълни всички тези различни стилове.
Многобройни са записите на симфонични, оперни и кантатно-ораториални творби, които Волфганг Савалиш успява да реализира през дългогодишната си диригентска практика. Ценни са и камерните записи, в които той акомпанира на водещи певци от XX век. На малка част от тях ще можете да се насладите в неделната ни концертна вечер.
25 август, от 19.30 часа
