200 години от рождението на Джузепе Верди – операта "Отело"

Екипът на оперната вечер припомня, че на 10 октомври се навършиха точно 200 години от рождението на един от най-великите музикално-театрални гении в историята на човечеството – Джузепе Верди, а това предаване е посветено на неговия късен шедьовър – „Отело“, лирична драма в четири действия с либрето от Ариго Бойто по едноименната трагедия на Уйлям Шекспир.
Когато се спуска финалната завеса на световната премиера в Миланската Скала на 5 февруари 1887, присъстващите в залата изпадат в неописуем възторг. Очевидци свидетелстват, че както постановката, ръководена от самия Верди, така и оркестърът, дирижиран от Франко Фачо, са били великолепни, също и изпълнението на баритона Виктор Морел в ролята на Яго. Критиката не пести възхвали за майсторството на великия италиански композитор и неговото творческо дълголетие – Верди е на 73! И като че ли нито един съвременник не успява да оцени истинското значение на тази опера, която ще заеме подобаващото си място в историята на музикалния театър едва през първата половина на ХХ век и ще засенчи дори останалите оперни шедьоври на Джузепе Верди.
Тук трябва да отбележа, че докато подготвях днешната оперна вечер прослушах доста отделни фрагменти и цялостни записи на „Отело“ – както студийни, така и документални. И след като дни наред слушах, от всички знаменити изпълнители на огромното предизвикателство – партията на ревнивия мавър, така и не открих по-впечатляващ от големия Отело в последните десетилетия на ХХ век – Пласидо Доминго. Разбирам, че това е въпрос на вкус и много от уважаемите оперомани не са съгласни, защото едни предпочитат Марио дел Монако, други – може би Джон Викърс. Трети, за които съвременните певци са нищо в сравнение с онези от по-старите ленти, се кълнат в Отело на Рамон Винай, а за четвърти може пък Лучано Павароти да е точно онзи Отело, когото биха искали да чуят още веднъж. Някои ще възразят, че в тази опера баритонът е едва ли не по-важен, че според първоначалния замисъл творбата трябвало да се нарича „Яго“, или че без най-изисканата, нежна и невинна Дездемона спектакъл просто няма. Е, да, но в записа, който ще предложим цялостно, Дездемона е повече от впечатляваща – Катя Ричарели. А Хустино Диас в ролята на Яго с нищо не отстъпва на Шерил Милнс или Ренато Брузон, считани за еталонни съвременни изпълнители. Ще ми припомните великолепните Яговци на Алдо Проти или великия Тито Гоби, но с Гоби просто нямаме цялостен запис на „Отело“, а Алдо Проти пее с Тебалди и дел Монако, които са прекрасни, но не и точно толкова вълнуващи и искрени, че да ги избера като най-достойните да ви представят цялостно „Отело“. В крайна сметка, реших, че именно тенорът ще бъде решаващ за избора на спектакъл тази вечер. А тенорът, поне за мен, Тенорът-Отело на всички времена, остава Пласидо Доминго. Изпълнението е добре известно, то е от 1985 година с участието на солисти, хора и оркестъра на Миланската Скала под палката на Лорин Маазел.

В ролите:
Отело – Пласидо Доминго
Дездемона – Катя Ричарели
Яго – Хустино Диас
Касио – Ецио ди Чезаре
Родриго – Константин Захария
Лодовико – Джон Макърди
Монтано – Едуард Тумаджанян
Емилия – Петра Малакова
Вестител – Джан Никола Пилючи

За най-сериозните оперомани преди цялостния запис ще звучат изпълнения на: Франческо Таманьо – първия изпълнител на „Отело“ през 1887; Рамон Винай и Ерва Нели в запис от 1947, дирижиран от Артуро Тосканини; Марио дел Монако и Алдо Проти в запис под палката на Алберто Ереде; Чикагския хор и СО, дирижирани от Джордж Шолти и фрагменти от незабравимо откриване на сезона в Миланската Скала на 7 декември 1976 с участието на Доминго, Френи и Капучили и под палката на Карлос Клайбер.

Съдържание на операта

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!