Тито Гоби: Гласът е велика сила

Това бе любимата фраза на Тито Гоби – кумир на поколения меломани.
Бе се превърнала в негово житейско верую.
Необятен сякаш в своето величие е гласът на Тито Гоби!
Още по-смайващ е актьорският му талант! „Тито Гоби бе щедро дарен свише”, пишат в „Ню Йорк Таймс”. „С удивителен усет се вмъкваше в кожата на героя. Владееше до съвършенство магията на преобразяването. При това с темперамент, който влудяваше публиката.”
100 години от рождението на Тито Гоби се навършват на 24 октомври. От Басано дел Грапа във Виченца, Северна Италия започва житейският му път. Бащата принадлежи към старинен род от Мантуа, а майката Енрика Вайс е австрийка. На Тито му готвят кариера на юрист. След някоя и друга година в университета на Падуа, желанието да пее все пак взема връх.
Тито Гоби учи при известния тенор Джулио Крими. В дома му, в Рим съдбата среща бъдещия оперен гений с Тилде, добра пианистка, която акомпанира на учениците на Крими. Тилде е дъщеря на Рафаело де Рензис – виден музикален критик с безспорно влияние в духовния живот на Италия. Основател на института по музика в Рим, Де Рензис общува с Йохан Щраус, Фрначеско Чилеа, Волф Ферари, Умберто Джордано, Виторио Гуи, Шаляпин… и още, и още знаменитости от най-висш ранг.
В такава среда попада Тито Гоби, влюбвайки се в Тилде, с която остават заедно чак до смъртта му през 1984 година.
Първата публична изява на певеца е в „Сомнамбула” през 1935.
„Започнах като comprimario т.е. изпълнител на второстопенни роли”, спомня си Тито Гоби. „Налагаше ми се да уча по няколко едновременно. Трябваше да съм на разположение, в случай че колега се разболее. Все пак безкрайните репетиции ми отвориха очите за тънкостите на дадена роля.
Помагаха ми да добия увереност и да се справя със сценичната треска.
Много певци подценяват малките роли. Те обаче са истински капани, тъй като само с няколко фрази и жестове трябва да изваеш образ.”
През 1937 Тито Гоби се появява на сцената на Римската опера в ролята на Жорж Жермон в „Травиата”. Година по-късно е победител на конкурса във Виена и става стипендиант на Миланската скала. Там през март 1941 Гоби стъпва за първи път на митичната сцена в постановка на „Федора” от Умберто Джордано. Следващата година вече е Белкоре в „Любовен елексир” на Доницети. Като Белкоре Тито Гоби има впечатляващ успех през 1942 година в „Ла Скала”. Критиците се надпреварват да хвалят уникалните му гласови възможности, изключителната освободеност на сцената, силата му както в комедийните, така и в ярко драматичните персонажи. Певецът е засипан с покани от Венеция, Палермо, Берлин… Участва в мащабни постановки на открито в Терми ди Каракали и Арена ди Верона. Всички говорят за новото „гласово чудо на Италия”. Берлинските вестници пишат: „Тито Гоби взриви публиката с изумително красивия си тембър. Той притежава глас с огромен диапазон и владее до съвършенство вокалната техника!” Гоби има и други спомени от това време: „В края на Втората световна война често посещавах ранените в болниците. Там сякаш се бе събрала цялата мъка на света. Неочаквано един младеж плахо помоли да му изпея Ave Maria. Бе почти дете! Съвсем сам, изгубил вяра във всичко, далеч от дома… Приседнах до леглото, взех премръзналата му ръка и тихичко запях… Докато пеех, той умря с едва забележима усмивка… От този ден се убедих, че гласът, музиката са велика сила!”, пише Тито Гоби в книгата си „Моят живот”.
50-те години са времето, когато певецът е в зенита на славата. Едва смогва с ангажиментите за най-престижните световни театри. От 1950 баритонът официално е в трупата на „Ла Скала”. В неописуем триумф се превръщат гастролите им Лондон. В „Ковънт Гардън” ги аплодират в „Любовен елексир”, „Фалстаф”, Сицилианска вачерня”, „Отело”…
Марио дел Монако пък е категоричен, че Тото Гоби е ненадминат в ролята на Яго. С вроден усет за характера на шекспировия злодей и майсторските му преобразявания в шедьовъра на Верди. За участията си в „Отело”, „Фалстаф” и „Сицилианска вечерня” в Ковънт Гардън Тито Гоби получава специална награда като един от най-блестящите артисти, гостували на прочутата сцена.
Има още една роля, към която певецът проявява подчертан афинитет.
Като млад всецяло бил пленен от „Севилският бръснар”. От вихреното темпо, ослепителен блясък и жизненост на росиниевата музика.
„От 1941-43 работих с маестро Ричи почти ежедневно над тази роля”, спомня си Тито Гоби в книгата „Моят живот”. „Фигаро се бе превърнал в моя сянка: маниерите, походката, невероятната подвижност и най-вече изобретателност в умението да се измъква от всяка ситуация.
Вложих всичко от себе си, за да ги предам на сцената. И все пък имах едно на ум. Ами, ако не се получи? Помолих ръководството на Римската опера да отложи премиерата на „Севилският бръснар”. Помислиха ме за луд, но все пак се съгласиха. Първият спектакъл през февруари 1944 доказа, че съм бил прав. Успехът бе твърде важен за мен. Критиците изтъкваха прецизния звук и подвижност на гласа. Фигаро ми проправи пътя към следващите триумфи…”. Десетина години преди това Марио Коста заснема филм по оперния шедьовър на Росини с Тито Гоби в главната роля. След време певецът си спомня: „Отдавна не бях гледал филма. Сърцето ми подскочи като на дете. Хареса ми много! Сякаш наново преживях неописуемите вълнения от 1947. С какъв ентусиазъм работихме! Не знаех кога е ден и кога – нощ. Филмът принадлежи на друг свят. Пълен с илюзии, бих казал. Свят тъй далечен и като че ли изгубен. Надявам се обаче – не безвъзвратно!” - едно от откровенията на Тито Гоби, които откриваме в книгата „Моят живот”.
Своеобразен крайъгълен камък в кариерата му е ролята на Скарпия.
Статистиката отчита: над 900 пъти Тито Гоби се е появявал на сцената в тази роля! Това е и дебютът му в МЕТ през 1956. До легендарната постановка на Франко Дзефирели в „Ковънт Гардън” през 1964 с Мария Калас в главната роля. „Ковънт Гардън” живееше в безумно напрежение и страх”, спомня си Тито Гоби. „Гадаеха, дали Калас няма да откаже ангажимента в последния момент? Достъпът на външни лица до репетициите бе строго забранен. Репортерите жадно очакваха пикантни новини, а изданията се ограничаваха с лаконични заглавия: „Всичко върви по план.” Както е известно, премиерата на 21 януари 1964 се превръща в историческо събитие. Пряк свидетел е Тилде, съпругата на Тито Гоби:
„Това бе чудна вечер! Разкошна постановка! Макар за първи път в живата си да не чух аплаузи след арията Vissi d arte! Публиката сякаш бе хипнотизирана и не посмя да развали магията на сцената. А във второто действие драматизмът достигна връхната си точка. След края оглушителни овации обгърнаха артистите. Две оперни величия, в целия си блясък и достолепие се покланяха пред завесата за N-ти път. Прехвърляха си палмата на първенството, подобно на учтиви съперници. Тито бе неузнаваем. В стихията си, потънал така дълбоко в ролята, че аз дори се изумих! А Мария придаде на образа много повече човечност и най-вече откритост. Сякаш се изповядваше на сцената! На това обаче е способна само тя!”, твърди Тилде, съпругата на Тито Гоби за паметния спектакъл на „Тоска” в „Ковънт Гардън” с дата 21 януари 1964 година.
Репертоарът на Тито Гоби наистина смайва! И най-отявлените скептици признават, че на италианския баритон едва ли нещо маже да му се опре. „На него е подвластен целият емоционално-психологически спектър на световния оперен репертоар”, пишат в „Гардиан”. И добавят: „С особен драматизъм, яркост и типична за Гоби зримост се отличават образите във вердиевите шедьоври. Там Тито Гоби се извисява като изполин над всички…”
Познавачи твърдят, че като Риголето Тито Гоби мери ръст с легендата Рикардо Страчари. Изключителен успех има в тази роля Гоби навсякъде по света. Смайва публиката със светкавичните си реакции. Променя се до неузнаваемост, когато ситуацията го налага.
За щастие много от 100-те роли в репертоара на Тито Гоби са останали в златния аудио, а и видеоархив на ХХ век. Сред тях бих отделила записа с гриф исторически на „Симоне Боканегра”. Неколцина велики певци и маестро Габриеле Сантини обединяват усилия, за да оставят на поколенията регистрация, която бележи повратна точка в изучаването на т. нар. среден период в творчеството на Вреди. В този запис отново рамо до рамо са Тито Гоби и Борис Христов. В ролите на Боканегра и Якопо Фиеско. Амелия Грималди е сопраното Виктория де Лос Анджелис, Габриеле – тенорът Джузепе Кампора, а Паоло Албиани – басът Валтер Монакези.
В съботната вечер ще чуете първо действие на „Симоне Боканегра” в споменатия запис на Римската опера от 1957 година. Както и фрагменти от „Севилският бръснар” на Росини, документален звук от спектакъл през февруари 1956 с участието на Тито Гоби, Мария Калас и Луиджи Алва.
Ще съпреживеем страстите на Тоска, Скарпия и Каварадоси във второ действие на „Тоска” от Пучини, отново с Гоби и Калас. Ще се удивяваме на майсторските преобразявания на Тито Гоби в шедьоврите на Вирди – „Риголето” и „Фалстаф”.

събота, 19 октомври, от 20 часа

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!