Богатият репертоар на народната певица Кичка Савова включва песни с разнообразна метрична и мелодична структура. Много от тях не са познати на широката публика, но според специалистите представляват истинско богатство. Едва 14-годишна, Кичка Савова напуска родното си село, което се намира в югоизточния ъгъл на България. Отива в Стара Загора, а единственото й богатство са песните, които пее от съвсем малка.
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Песните си знам от моите родители – разказва г-жа Савова. – Майка ми пееше много хубаво, баща ми също. Бабите ми знаеха много песни. Родителите ми са от село Сладун, Свиленградско. Те са бежанци от Източна Тракия. Родът ми произхожда от село, близо до гр. Одрин. През 1913 г. цялото семейство се заселва на няколко километра от мястото, където днес минава границата ни с Турция. В Стара Загора се озовах през 1951 г. Явих се на прослушване в радиото и веднага ми предложиха да направя записи. Екипът на радиото ме подкрепяше във всичко – аз останах в града, учех и работех. Тогава записах „Надникна Радка”, „Йовке ле, узунджовке” и още няколко песни, които по-късно станаха много известни. Започнаха и участията ми в програмите на живо. Докато учех, се издържах от работата си като певица. Много съм благодарна на това, което направи за мен Радио Стара Загора. И до днес там се чувствам като у дома си. ” Много са известните певци и инструменталисти, с които Кичка Савова е била на една сцена.
„Най-много съм работила с оркестъра на Коста Колев, който е автор и на много от обработките на моите песни – продължава певицата. Сред личностите, които са ми помогнали да стигна до сърцата на публиката е Панайот Янев. Той създаде ансамбъл „Загоре” през 1955г., а аз съм сред съоснователите. В БНР – София започнах да правя записи от 60-те години на миналия век – с композиторите Анастас Наумов, Стефан Кънев и Оркестъра за народна музика. През последните години направих близо 40 песни с оркестъра на известния акордеонист Тодор Пращаков. Той беше прекрасен човек, с него се работеше много хубаво. Около десет години съм пътувала из България заедно с големите ни народни певци – Магдалена Морарова, Магда Пушкарова, Иван Пановски. Дълъг период бях художествен ръководител на състави към Центъра за художествена самодейност в Стара Загора. Огромно удоволствие ми доставя работата с деца. И до днес подготвям талантливи българчета, които продължават образованието си в музикалните училища у нас. Тракийските бавни песни са много хубави, но са трудни за изпълнение. А аз казвам на децата, че искам така да ги науча, че да пеят по-добре от мен.”
Като солистка на Ансамбъл „Загоре” и като част от различни концертни групи, Кичка Савова е пътувала в Италия, Русия, Гърция и още много страни на Европа и Азия. През 2001 г., по покана на Истанбулското национално радио и телевизия, Кичка Савова изнася голям самостоятелен концерт, посветен на българската тракийска песен. На същия концерт, организиран от кметството на Истанбул, тя представя и своята ученичка – талантливата Дарина Славчева.
направя записи. Екипът на радиото ме подкрепяше във всичко – аз останах в града, учех и работех. Тогава записах „Надникна Радка”, „Йовке ле, узунджовке” и още няколко песни, които по-късно станаха много известни. Започнаха и участията ми в програмите на живо. Докато учех, се издържах от работата си като певица. Много съм благодарна на това, което направи за мен Радио Стара Загора. И до днес там се чувствам като у дома си. ” 
