До 28 април в Националната художествена галерия в София може да се види изложбата „Голо тяло”. Тя показва най-доброто от най-известните български художници и скулптори от началото на ХХ век. Всяка от творбите е шедьовър. Редом с емблематични творби, като бледосиньото платно „Голо тяло” на Иван Ненов, посетителите имат удоволствието да се запознаят с неизвестни, както и с позабравени работи. Подобни изложби, които избират тази благодатна за изкуството тема, са ценни с това, че позволяват да се видят произведения на художниците, които иначе незаслужено прашасват във фондовете. И да оценим колко разнолико и забележително е тяхното творчество. Сигурно мнозина ще преоткрият за себе си българския скулптор от първата половина на миналия век Петър Балабанов, днес почти неизвестен на широката аудитория. Фигурите „Свян”, „Идол” и „Момиче” на прочутия Андрей Николов по нищо не отстъпват на творбите на европейските му колеги. А Любомир Далчев, познат преди всичко с историческите си монументи, пръснати из цялата страна, проявява изключителното си майсторство и в малките форми. Неговото експресивно, решещо се момиче от 1934 г. изглежда така, сякаш е правено днес. Когато говорим за майсторство в скулптурата, не може да пропуснем виртуоза Жеко Спиридонов, чиято изключителна класа се вижда в произведенията „Сатир” и „Нимфа”. При живописците изненадващ е Никола Танев, прочут със слънчевите си пейзажи. Но в изложбата е представен с портрети на спътницата си, рисувани след 1944 г., когато по политически причини (идването на просъветско управление) е изолиран от художествената общност. Той не спира да рисува и създава талантливи творби. В изложбата могат да се видят и произведения на Борис Митов, също и на изключително въздействащия, страстен и могъщ живописец Никола Ганушев. Невероятна елегантност и финес демонстрират Илия Петров и Стефан Иванов.
******
Един и същи спектакъл с едни и същи актьори ще гледа едновременно публиката в две театрални зали. 25 март ще остане в историята на българския театър като първата дата, на която това се случва в България. Спектакълът „Крал Лир” на режисьора Стайко Мурджев и със Стоян Алексиев в ролята на краля ще се играе на пловдивска сцена и ще бъде пряко излъчван в столичния театър „София”. Интерактивното събитие става реалност благодарение на съвместните усилия на Драматичен театър – Пловдив и продуцентската къща „Артишок”. За да се компенсира липсата на актьори пред софийската публика, преди представлението във фоайето на театър „София” ще бъде открита фотоизложбата „Крал Лир” на актьора и фотографа Георги Вачев, който представя изключителни портретни снимки от репетициите на спектакъла.
******
Световноизвестният авангардист Кристо Явашев, роден в България, превзе и германския град Оберхаузен и отново накара медиите да говорят за него. Прочутият художник откри най-новата си инсталация, наречена „Big air package”, което в превод означава „Голяма въздушна опаковка”. Творбата, напомняща огромен балон или дирижабъл, се намира в бивш гигантски резервоар за природен газ с височина 117 метра, превърнат от 1988 г. в изложбен център и известен като „Газометъра” . Произведението на Кристо е с височина 90 м., диаметър от 50 м. и има обем от 177 хиляди куб.м. Това е най-голямата подобна арт екстравагантност, която не се крепи от скеле. За направата й са използвани хиляди кв. метра бял и прозрачен полиестер. Структурата запазва формата си благодарение на вентилатори. Целта е посетителите на експоцентъра да влизат в огромната опаковка през специални отвори и вътре да се чувстват сякаш се къпят буквално в светлина. Това е първият проект на Явашев след смъртта на съпругата му Жан-Клод преди няколко години. Сега 77-годишният творец признава, че иска да създаде най-голямата скулптура-инсталация в света от 400 хиляди разноцветни петролни варела. 150-метровата пирамида, наречена „Мастаба”, ще струва 325 млн. долара и трябва да бъде издигната за около 30 месеца в пустинята край Абу Даби.
******
Изложбата „Български традиционни накити” е открита в Регионалния етнографски музей в Пловдив и може да се види до 28 април. Експозицията е представителна извадка от богатата колекция накити и носии на пловдивския музей и показва самобитността и спецификата на етнографските групи у нас. Тя включва образци от XVIII, XIX и началото на XX век. Една от целите е да се покажат колоритът и оригиналността на българската народна култура, да бъде представен онзи микросвят на българина, отразен в облеклото и накитите, с неговите закодирани послания. Един непознат за европееца свят, който би подпомогнал разбирането на българската и балканската култура от XIX и началото на XX век. Изложбата показва техниката на изработка и мястото на накитите в бита и светоусещането на българите, а също и как те успяват да съчетаят по невероятен начин местните традиции с влиянията от Ориента и проникващата мода от Европа.
******
В началото на март се състоя премиерата на „Името”, роман-хроника от Христо Карастоянов, носител на наградата „Хеликон” за нова българска художествена проза за миналата година. „Името” е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император Николай II, оцеляла сред разстрела в подземията на Екатеринбург през юни 1918 г., е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. Остава само въпросът „Какво би било, ако… ”. Всъщност, това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място, адът е времето. А от времето остават само възможни спомени за напълно възможни срещи и сънища – като стари снимки, подредени в албум, който никога няма да имаш.
По материали от медиите
