Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Вампирите от българските земи – хит в чуждите медии

Необичайното погребение c пробождане с лемеж при разкопките на Перперикон край Кърджали.
Снимка: БГНЕС
И това лято българската археология се срещна с вампири. В началото на септември екипът на проф. Николай Овчаров откри в археологическия комплекс Перперикон в Източните Родопи останки от необичайно погребение на 35-годишен мъж, станал обект на езически обичаи против вампирясване. Според намерените бронзови монети до тялото му погребението е от втората половина на ХІІІ век. Беше припомнено, че миналата година при разкопки в манастира „Св. св.Петър и Павел" край Велико Търново бе разкрит некропол, в който имало останки на човек с приковани с метални скоби към земята крайници, а петата скоба била поставена в сърдечната област. Върху гроба му били поставени въглени и парченца кремък. Според народните вярвания кремъкът прекъсва жизнената връзка между покойника и живите.

Намереният от проф. Овчаров т. нар. „вампир” от Перперикон се оказа подобен на Созополския, открит през 2012 година, като общото между тях е наличието на пробождане с лемеж, (металната част на ралото), в областта на раменната ключица. „Всички знаем романа на Брам Стокър за Дракула, знаем какво се случва в него. Дракула е от Трансилвания – това е влашкият войвода Влад Цепеш, живял през XV век. Знаем как целият свят е луд на тема вампири. Моето виждане е, че може да използваме тази тема, естествено, без да преувеличаваме, за да покажем, че наистина по нашите земи съществуват странни обичаи, които са особено интересни за западното общество", каза известният археолог на специална пресконференция. В доказателство на думите си той разказа пред журналисти за изключителния интерес през последните два месеца към откритите в България вампири от страна на международни печатни и електронни издания.

© Снимка: БГНЕС

„Интересно беше, че на пресконференцията след разкопките ни на 4 септември, макар че бяхме открили и златни предмети и други ценни неща, всички медии бяха дошли преди всичко да видят и разберат повече за „вампирa” – посочи проф. Овчаров. – Но по-интересното се случи след това. Обадиха ми се от Великобритания от Daily telegraph с желание да направят филм за новите открития. След това същото направиха и журналисти от Independent, като само няколко дни по-късно екипът им беше на място на разкопките и на 10 септември 2013 Independent излезе с публикация на голяма страница. Обобщителната статия беше посветена на България, като освен историята за последния открит засега „вампир” и припомняне на созополския случай, беше направен опит да се отрази и археологическото лято като цяло в страната ни. Оказа се, че това е само началото на двумесечна вълна от подобни материали, която се опитах да проследя, доколкото ми беше възможно. В края на септември ми се обадиха от американския вестник Time и у нас пристигна журналистката Шарлот Макдоналд-Гибсън. Статията, която тя написа, беше само за вампирите, заглавието й беше „Ловците на вампири от България” и излезе на 31 октомври. Същата Шарлот пусна на 11 ноември във великобританското издание на Independent материал, посветен на моята скромна особа. През септември голяма статия излезе и в Daily mail и се оказа, че същият вестник още през миналата година на 12 юни е публикувал голям материал за вампира, открит във Велико Търново. В рамките на пет дни излязоха няколко големи публикации в английски и американски издания и вследствие на тях започна едно вълнообразно препечатване на материали за българската археология из целия свят. Говорим не само за вестници, но и за доста авторитетни сайтове. От Global post, Examiner, Fox news и достигаме до най-големи екзотики – Fiji live, News Uganda, издания в Индонезия, Нигерия. Вероятно това е една малка част от материалите, в които България е станала по-позната и интересна за света. Едва ли някой е подозирал такъв огромен интерес към България от чужбина. Преди дни снимахме специален филм с втората по големина японска национална телевизия „Асака” с около 20 милиона души аудитория. Той се подготвя от септември, но снимките бяха през ноември, като даже възстановихме скелета на вампира от Перперикон и свързания с него ритуал, както е бил според нас. Филмът е двучасов и ще се излъчи през декември със заглавие „Големите феномени”. Сниман е в България, Румъния и Сърбия, като идеята е да се покажат именно тези антивампирски обичаи по нашите земи. Екипът успя да заснеме и обичаи против вампирясване във Видинско, които са запазени и до днес в по-отдалечените райони.”

Тези обичаи били извършвани от най-близките хора на починалия и според етнографски източници са правени до XIX и началото на XX век по нашите земи. Някои суеверия се спазват и до днес, като например покойникът да бъде поставен в светла стая, да не го прескочи животно, да не се подават предмети над тялото му, защото всичко това водело до вампирясване. При самите погребения подобни ритуали са опалване на гробовете, връзване на крайниците, затрупване с каменни блокове. Такива погребения се срещат още в праисторията, пояснява Николай Овчаров, но като че ли през Средновековието те са най-характерни за Балканския полуостров. „При нашите проучвания сме доказали, че около 10 процента от средновековните гробове имат различни видове отклонения, вследствие на подобни ритуали. Най-голяма е концентрацията на такива гробове в планинските и полупланинските райони – Родопите, Седларе, района около Самоков. Места, където малко или повече християнството не е добило твърди позиции. Обичаите се практикували в тъмните векове на османското владичество, когато християнството добива „домашен” характер.”

Днес се наблюдава поредната „вампирска” вълна на интерес в световен план.
„Първата започва с романа на Брам Стокър „Дракула” още от края на XIX век, след това идва едноименният филм на Франсис Форд Копола, който излезе в началото на 90-те години. Сега е третата вълна. Доколкото разбрах, повече от 50 книги на вампирска тематика са излезли през последните години. Това са суеверия, в които няма как да вярваме сериозно – аз поне не вярвам. От друга страна, те имат своята търговска стойност. Говоря за развитието на туризма, хората се интересуват и ние трябва да се възползваме максимално от ситуацията” – смята археологът.
По публикацията работи: Весела Кръстева
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна