Двуезичната книга с това заглавие е опит да се докоснем до забравения художник и сценограф на Народния театър „Иван Вазов” чрез спомените за него на имена като Илия Бешков, Ангел Каралийчев, Любомир Пипков, Сирак Скитник, Никола Фурнаджиев и още няколко известни имена в българската култура от началото на XX в. до днес. Ето какво пише за Пенчо Георгиев през 1940 година поетът Никола Фурнаджиев: „Виждам го през тия петнадесет години на нашата младост и ми се струва, че най-хубавото, най-чистото и най-съкровеното в нея бе осъществено чрез него и си отиде с него”.
