Яворова година на траура

По случай 100-годишнината от трагичната за Пейо Яворов и Лора Каравелова нощ през ноември 1913 г., век по-късно Театър „Сфумато” предложи на зрителите на 30 ноември постановката „Нирвана” с режисьор Иван Добчев на драматурга Константин Илиев. Слово е държал проф. Михаил Неделчев. В него той обявява 11-тте месеца от ноември 2013 година до октомври 2014 година, когато е 100-годишнината от самоубийството на Яворов, за „Яворова година на траура”.

Радиотеатърът се включи в това тъжно честване на 1 декември и на 8 декември от 16.00 часа също със спектакъла в две части по знаменитата пиеса „Нирвана” от драматурга Константин Илиев. Но с режисьор Маргарита Младенова. И прекрасните актьори Албена Георгиева и Владимир Пенев.

В нощта на 29 ноември срещу 30 ноември 1913 г. на втория етаж на ул. „Раковски” 134 отекват два изстрела. Жилището отскоро се обитава под наем от семейната двойка Яворови. Двамата се връщат след посещение при приятели. Между гостите са били литераторът Михаил Грозев-Кремен и младата му съпруга Дора Конова. Дора е била тайно или не чак до там тайно влюбена в известния поет. Когато Яворови се прибират късно през нощта в жилището си, там се разразява поредният скандал. Какво се е случило между тях, какво точно са си казали, убийство, самоубийство или нещастен случай е последвалата смърт на Лора? Тези въпроси се подемат през следващите дни от жълтата преса и се раздухват десетилетия наред.

Лора Каравелова принадлежи към висшето столично общество. Нейният баща, Петко Каравелов е три пъти министър-председател на България и веднъж министър на финансите, два пъти е затварян и подлаган на изтезания в Черната джамия от своя някогашен съратник Стефан Стамболов. Принадлежи към най-видните строители на Нова България, пръв след Освобождението заменя рублите с български монети, прави търгове за строителство на ж.п. линии и предава на съд бивши министри за корупция. Оставя след смъртта си на своята вдовица повече дългове, отколкото богатство. Това за сведение на днешните ни политици.

Майката на Лора, Екатерина Каравелова е видна общественичка, опора на мъжа си в политическата му кариера, корава, умна и интелигентна жена, която управлява фамилията с желязна ръка. След смъртта на мъжа си отказва помощ от княз Фердинанд, продава къщата в София и се премества в по-малка с двете си дъщери. Самата Лора има литературни интереси, изпратена е от майка си да учи във френски католически пансион. Известна софийска красавица, чувствителна и експанзивна тя отрано преживява доста житейски сътресения. Слушайки сърцето си, напуска първия си мъж, избран от майка й, изоставя дори сина си заради неудържимото си влечение към поета Яворов.

Пиесата „Нирвана” сякаш отговаря на безбройните ни въпроси за последните часове на Лора и Яворов. И заедно с това поражда нови. Лора е мъртва. Яворов ослепява и през следващите 11 месеца непрекъснато повтаря, че Лора го вика. Докато не отнема и той живота си. И един от въпросите, без отговор, който остава след последната реплика на пиесата е: как би продължил животът на двамата творци, защото Лора също е имала поетичен дар, ако не беше проехтял фаталният изстрел във фаталната нощ на ноември преди сто години?

В Златния фонд на Радиотеатъра се пазят радиопостановките на двете Яворови пиеси: „В полите на Витоша” и „Когато гръм удари”. Желанието на редакцията е да осъществи в радиоколекция дневникът на поета след смъртта на любимата му Мина и писмата на двете жени в неговия живот - Мина и Лора. Така ще се включим в „Яворовата година на траура”, обявена от професор Михаил Неделчев. Негови интервюта по този повод също ще присъстват в бъдещата Яворова радиоколекция. А мен ме мъчи следния въпрос: трябва ли големите ни творци и достойните от историята ни личности така трагично да си отиват от живота, за да ги помним и тачим.

8 декември, от 16.00 часа

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!