Тази вечер е посветена на недостижима оперна легенда и единствена по рода си богиня на оперния Олимп. И днес - 90 години след рождението и повече от три десетилетия след смъртта й, името на Мария Калас е чиста дефиниция за „дива” и „артист”, квинтесенция на вокалния, музикален и артистичен драматизъм. Калас е уникално явление, каквото светът на операта не е имал и няма да притежава никога повече. Не случайно великият диригент Ленард Бърнстейн я беше нарекъл „Библията на операта” .
Калас е недостижима във всичко, което е изпяла и преживяла на сцена. Защото тя със сигурност не е играла, а буквално е живяла на сцената. Тази не особено красива жена с не особено красив глас е била изключителен артист - от онези, които могат всичко. Животът й е бил танц на въжеиграчка без предпазни мерки. Ако нещо освен личността й предизвиква интерес, това са подводните камъни на изключителните й постижения. Тя е притежавала невероятна смелост, поемала е рискове и скъпо е плащала за тях, без да отстъпва - никога! Властолюбивият й егоцентризъм се е базирал върху цяла система от комплекси. Само тя, подложена на толкова лишения в началото на живота си и успяла да се издигне толкова високо; само тя - извоювала талантите си от собствената си природа с такъв жесток труд; само личност като нея е можела да знае колко дълбока е пропастта на провала. Страхът я е преследвал по петите. Мария Калас е можела да живее само като примадона, като първа! Нейната знаменита предшественица Джени Линд - Шведският славей, чийто живот бил преизпълнен с милосърдие, можела да пее в малък хор някъде в дълбоката провинция. Друга велика примадона - Лили Леман, можела да се задоволи с второстепенни партии, ако обаче в тях е имало достатъчно поле за артистична изява. Но никой никога не си е представял Калас във второстепенна роля. Тя не е притежавала нищо, което да й замени упоението от висшата власт и рискованите крачки по пътя на съвършенството. Като награда за нейната невероятна смелост, Калас е останала в паметта и историята – като никой друг.
Тя е знаела, че не внушава любов, а само изумление. И прекрасно е разбирала колко жестоко и непостоянно чудовище е публиката. Може би най-точните и най-тъжни думи, които могат да се прочетат за нея, принадлежат на големия й приятел – режисьора Франко Дзефирели: „Мария беше готова да излее море от любов върху другите, но никога не получи любов. Възхищаваха й се, почитаха я, обожаваха я, това е сигурно, ала никога не е била обичана от никого. И никой не се е оставил тя да го обича...”.
В оперната вечер, посветена на Мария Калас, ще прозвучат арии и фрагменти от „Тоска” на Пучини, „Травиата” и „Сицилианска вечерня” на Верди, „Джоконда” на Понкиели, „Тристан и Изолда” на Вагнер, „Севилския бръснар” на Росини, „Медея” на Керубини и „Пуритани” и „Норма” на Белини.
събота, 21 декември от 20.00 часа
